Токио, Япония.
Шоджи Моримото, японец на 41 години, е успял да изкара около $80,000 годишно, просто правейки нищо. След като бил уволнен от офисната си работа през 2018 г., Моримото преоткрива живота си, предлагащ уникална услуга на клиентите — да бъде наеман за „правене на нищо“. Тази странна работа бързо се е утвърдила и му носи значителен доход.
Сега той е известен като „човекът, който не прави нищо“. Неговите клиенти искат просто компания. Запитванията варират от присъствие на маратони до участие в неловки ситуации, където клиентите не искат да бъдат сами. Някои дори го наемат, за да присъства вместо тях на концерти или събития.
Моримото споделя, че е бил поставян в обективно трудни ситуации. Той е чакал на опашки под слънцето, стоял часове на студа и дори е присъствал на партита с непознати. Според него, тези опити са уникални и се радва на всяка минута от работата си.
Най-дългата му задача е била 17-часово пътуване с влак, при което обиколил станцията Яманоте. „Чувствал съм се като вечно повторение на един и същ маршрут“, казва той.
Моримото получава около 1000 заявки на година и позволява на клиентите си да определят цената на услугата. Той е стартирал модел на плащане по желание, който му позволява да печели средно $80,000 годишно. „Не знам дали това ще е устойчиво, но ми е забавно да опитвам“, споделя той.
Навиците на съвременните японци
Япония е известна с разнообразието от наемни услуги. Страната предлага всичко — от наем на приятели до наем на „любовници“. Според експерти, такива услуги отговарят на нуждите на японците, които не търсят сериозни взаимоотношения. Много хора предпочитат социализация без обвързване. Социалната изолация е причина за растящия интерес към подобни услуги.
Моримото споделя, че хората често искат компания просто за да избегнат самотата. Други може би са социално неудобни и не знаят как да поискат приятелство. „Много японци не умеят да се справят с конфликти“, казва Хироши Оно, професор по човешки ресурси.
Моримото получава запитвания и от хора, които искат просто да споделят нещата, които ги притесняват. Той слуша, но не играе ролята на терапевт. „Никога не давам съвети, а просто слушам“, добавя той.
Клиентка веднъж платила за присъствието му в кафене, докато подава документи за развод. Тя се чувствала по-сигурна, знаейки, че има подкрепа.
Според него, присъствието му служи като „безопасно одеяло“. Той помага на клиентите да се чувстват комфортно в неловки ситуации. „Всеки миг от работата ми е специален“, казва той.
Съществуването на подобни услуги е отражение на по-дълбоки социални проблеми в Япония. Хората все повече се отдалечават от традиционните взаимоотношения и търсят алтернативи. Животът без обвързване става все по-атрактивен за много японци.
Моримото е намерил начин да се издържа, правейки нещо, което мнозина считат за безполезно. Той е доказателство, че дори „правенето на нищо“ може да бъде доходоносно. Неговата история ни напомня, че светът на услугите става все по-разнообразен.
Тази уникална работа може би е странна, но тя е и отражение на съвременните социални реалности. Японците, търсещи компания, откриват нови начини за социализация. Моримото остава пример за това колко необичайно и неочаквано може да бъде съвременното общество.
