Темата за втори мост над канала във Варна се обсъжда от десетилетия, но в последните години отново излиза на преден план.
Причината е ясна – настоящият Аспарухов мост е единствената директна връзка между града и квартал Аспарухово, както и ключова част от транзитния трафик.
Но какви са реалните варианти, възможно ли е това изобщо да се случи и как един такъв проект с подобни мащаби би променил града?
Къде може да бъде вторият мост?
Съществуват няколко основни концепции за това къде може да се изгради вторият мост и всяка от тях има своите безспорни предимства.
Първият вариант е паралелен мост до съществуващия
Най-често обсъжданият вариант е ново съоръжение, разположено почти успоредно на сегашния мост.
Предимството на този проект е, че използва вече изградена инфраструктура и свързва квартала именно с центъра на Варна, накъдето така или иначе отива основната част от населението на Аспарухово всеки ден.
Недостатъкът обаче е очевиден – не се решава напълно проблема с транзитния трафик, в посока север-юг. Подобни проекти предвиждат дори двуетажен или висящ мост, който да поеме част от потока.
Вторият вариант залага на изцяло ново трасе и връзка с магистралите
Това определено е и по-амбициозният вариант – мост, който да изведе транзитния трафик извън града.
Този проект би могъл да усъществи връзка с бъдещите АМ Черно море и АМ Хемус, която е започната през 1974 година.
Този вариант е по-подходящ за отклоняване на тежкия трафик, така че да не минава той през центъра на Варна.
Това е и идеята, заложена в Общия устройствен план – нов мост, който да поеме транзитните автомобили извън градската среда.
Продължение на бул. „Левски“ и нов градски коридор
Има и други практични предложения. Едно от тях, което звучи доста логично, включва мост, който да бъде част от нов вътрешноградски транспортен ринг.
Той би се включил като естествено продължение на бул.”Васил Левски” и би помогнал за по-лесно свързване на северните квартали на града със зоната под езерото.
Предимството на този идеен проект, който е най-нов от всички, е това, че би могъл да доведе до-добро разпределение на трафика в града.
Реалистично ли е да се реализира изграждането на Аспарухов мост ?
Ето тук идва по-трудната част. Въпреки че подобни проекти присъстват в планове от години, няма реални строителни дейности в тази насока и всичко е на ниво базови проучвания.
Освен това, проектът е толкова голям, че би бил силно зависим от държавно финансиране, не по-различно от това на магистралите.
С други думи, той е възможен, да, но ако говорим за времева рамка, подобно изграждане скоро е изключително малко вероятно.
Реализацията би изисквала стотици милиони евро, координация между държава, община и евентуални инвеститори, както и завършване на ключови пътни връзки.
Би ли имал бъдещият мост истинка пешеходна зона?
Това е по-скоро въпрос на визия, отколкото на задължение и отговорът не е много сигурен.
Възможни са сценарии, в който един бъдещ модерен мост да бъде снабден с велоалеи и пешеходна зона, особено ако е изграден на локация, близка до тази на сегашния и ако проектът се изгради по европейски модел.
Не е изключен обаче и проект, който да служи единствено като транспортно съоръжение за автомобили, особено ако е с по-изнесено местоположение. Към момента няма конкретен утвърден проект с такива детайли.
Какво ще стане със стария Аспарухов мост?
Тук има няколко реалистични сценария, всеки от които е вероятен в някаква степен. Първият и най-вероятен е извършването на основен ремонт на стария мост.
При наличие на втори мост, старият може да бъде затворен поетапно за цялостна реконструкция и това би решило дългогодишни проблеми със състоянието му.
Възможно е и разделяне на функциите – новият мост да служи за транзитен трафик, а старият – за градски транспорт и местно движение.
В дългосрочен план са възможни и по-смели визии – ограничаване на автомобили, повече пространство за пешеходци и велосипедисти, но това е твърде смел поглед в бъдещето.
Какво би променил един втори мост?
Ако бъде реализиран правилно, ефектът може да е огромен и да доведе до значително намаляване на задръстванията.
Това ще създаде по-добра връзка между кварталите и изваждане на тежкия трафик от града. Това може да послужи като икономически стимул за региона.
Ако обаче мостът бъде реализиран просто като „копие“ на стария мост, ефектът ще е ограничен.
Вторият Аспарухов мост е класически пример за български инфраструктурен проект –
необходим, обсъждан, но труден за реализиране.
Истинският въпрос не е дали ще има втори мост, а какъв ще бъде той – стратегически проект или просто още едно временно решение?
Защото от това зависи дали Варна ще реши транспортния си проблем дългосрочно или просто ще го отложи за да го реши следващото поколение.
