Европейският парламент и Европейската комисия ускоряват работата по инициативата за т.нар. „военен Шенген“ – концепция, която цели да премахне вътрешните административни бариери пред бързото придвижване на войски и военна техника в рамките на Европейския съюз.
Най-общо казано, става дума за зона без вътрешни граници за военна мобилност, създадена на фона на войната в Украйна и нарастващите опасения от евентуална руска агресия срещу държава членка на ЕС или НАТО.
Идеята съществува от години, но получи силен политически тласък през ноември-декември 2025 г., с активна подкрепа от НАТО и амбиция за реално въвеждане до края на 2026 г.
Какво представлява „военният Шенген“ на практика
Предложението предвижда:
- до 3 дни за одобрение на транзит на войски в мирно време
- до 6 часа при извънредна ситуация или криза
- унифицирани и дигитализирани разрешителни процедури
- облекчени митнически и гранични проверки за военни товари
Сред ключовите елементи са фонд за военна мобилност (влакове, фериботи, самолети), каталог на частни транспортни ресурси, които могат да бъдат използвани при нужда, а също и мрежа от национални координатори, отговорни за бързото придвижване през територията на всяка държава.
За периода 2028-2034 г. са планирани 18 млрд. евро за инфраструктура с двойно предназначение – пътища, мостове, тунели, пристанища и жп линии, способни да поемат тежка военна техника.
Защо инициативата се ускорява именно сега
Решението не е абстрактно или превантивно „на хартия“. То идва след множество инциденти с руски дронове в европейско въздушно пространство, саботажи и кибератаки, включително в Полша, а също и оценки на разузнавателни служби, че Русия може да тества отбраната на ЕС до 2030 г.
В момента прехвърлянето на един батальон (около 1500 души) от Германия до Румъния може да отнеме седмици, дори месец, заради различни разрешителни режими.
Целта на „военния Шенген“ е това време да се съкрати до дни или часове.
Европейският парламент настоява и за по-тясна координация с НАТО, съвместни учения, регулярни „стрес тестове“ на системата.
Политически реакции и позиции
През декември 2025 г. Европейският парламент прие резолюция с призив за „реална военна Шенгенска зона възможно най-скоро“.
От своя страна Русия отхвърля обвиненията. Президентът Владимир Путин и външният министър Сергей Лавров твърдят, че Москва няма агресивни намерения и че Европа действа „от страх“.
Но Европа вече е чувала тези уверения. Същите категорични отрицания звучаха и преди пълномащабното нахлуване в Украйна през 2022 г.
Какво означава това за България
Като гранична държава на ЕС и НАТО, България подкрепя инициативата и акцентира върху модернизацията на стратегически коридори като Via Carpatia, както и връзките с Румъния и Турция.
За страната това означава инвестиции в пътна и жп инфраструктура, по-добра логистична интеграция в системата за колективна отбрана и по-голяма стратегическа тежест в региона.
Какво следва
През 2026 г. Европейската комисия трябва да представи подробна пътна карта с около 10 ключови коридора за военна мобилност.
Основните препятствия остават финансирането и различията в националните инфраструктурни стандарти, но инициативата вече е част от мащабния европейски план „ReArm Europe“ с бюджет от 800 млрд. евро.
И тук идва неизбежният сблъсък. При всеки опит Европа да стане по-силна, по-бърза и по-единна, се появява шумна съпротива, често подхранвана от проруски говорители и среди, които винаги намират „аргументи“ защо нищо не трябва да се прави.
Историята обаче показва едно: цената на бездействието винаги е по-висока от цената на подготовката.
