София, България
ВиК секторът в България е изправен пред спешна нужда от 3,7 милиарда лева за обновяване на остарялата водопреносна мрежа, която се амортизира с тревожни темпове. Това заяви вицепремиерът Атанас Зафиров на първото заседание на Националния борд по водите, създаден с цел координиране на действията по водната криза и контрол на изпълнението на държавните проекти, предава NOVA.
Отчетите показват, че водопреносната мрежа се амортизира много по-бързо, отколкото се подменя. Това поставя под въпрос устойчивостта на водоснабдяването в страната. Едва 25% от общинските проекти за финансиране са насочени към ВиК сектора, въпреки нуждата от сериозни инвестиции.
Министерството на финансите предвижда за 2025 г. да бъдат отпуснати около 775 милиона лева за 579 проекта, но това е само част от общото планирано финансиране от 1,1 милиарда лева до 2027 година.
Критичната ситуация в сектора и перспективите за финансиране
Вицепремиерът Зафиров обяви, че ще бъде предложено приоритетно финансиране за ВиК проекти в следващия държавен бюджет. Той подчерта, че забавянето в обновяването на мрежата е тревожно и изисква спешни действия.
Обсъжда се и включването на Българската банка за развитие (ББР) в процеса на финансиране. Новата междуведомствена работна група ще прегледа законодателството и ще търси решения за преодоляване на кризата. Бордът ще се събира два пъти месечно, за да следи напредъка.
Над 3,7 милиарда лева са нужни само за най-спешните дейности по подмяна на водопроводната мрежа. Това е сума, която буди тревога, но и поражда въпроси за способността на институциите да управляват ефективно тези средства.
Нестихващата амортизация и остарялата инфраструктура заплашват не само качеството на услугата, но и здравето на гражданите. Водата като жизненоважен ресурс става все по-рисков фактор заради неизпълнените инвестиционни нужди.
Според данни от Български ВиК Холдинг и експерти за устойчиво подобрение са необходими инвестиции над 10 милиарда лева в следващите 5-7 години. Реалността обаче показва, че до края на 2023 година са инвестирани едва около 2 милиарда.
Тромавата нормативна база и бавните темпове на усвояване на средства задържат сектора в застой. Това поражда усещане за системна неефективност и липса на реална визия за промяна.
Енергийните разходи също натежават върху ВиК операторите, което допълнително усложнява ситуацията и намалява възможностите за модернизация и разширяване на мрежата.
