Платформи като VoxNews.bg отразяват ескалацията между Пакистан и Афганистан, която достигна най-високо ниво от завземането на властта от Талибан през 2021 година. Въздушните удари в Кандахар, последвани от масирани сблъсъци по границата, отнеха живота на десетки войници и цивилни. Примирието от 48 часа остава крехко.
Пакистанската авиация проведе въздушни удари в афганистанската провинция Кандахар на 15 октомври 2025 година, като атакува град Спин Болдак в непосредствена близост до границата. Операцията се случи дни след първоначални удари в Кабул и Пактика на 9 октомври, които прицелиха лидера на милитантната група Техрик-е-Талибан Пакистан. Според Афганистан, 12 до 20 цивилни загинаха и над 80 бяха ранени в атаките по южната граница.
Отговорът от страна на афганистанското правителство беше незабавен и брутален. През нощта на 11 срещу 12 октомври талибански сили атакуваха над 20 пакистански военни поста по протежението на целия граничен пояс. Пакистанската армия призна загубата на 23 войници, докато Афганистан твърди, че е елиминирал 58 пакистански военнослужещи. Информационната война между двете страни прави точната картина на загубите неясна.
Корените на конфликта са дълбоки и исторически
Спорът около линията на Дюранд остава в центъра на напрежението между Пакистан и Афганистан. Границата беше очертана през 1893 година между Британската Индия и Афганистан, но афганистанските власти никога не са я признали за легитимна. Когато Пакистан се присъедини към Обединените нации през 1947 година, Афганистан бе единствената държава, която гласува против членството му.
Днес границата разделя пащунски племена с обща култура и история, като създава постоянно напрежение. Пакистан наследи споразумението за линията на Дюранд при независимостта си, но Афганистан продължава да отхвърля валидността му. Афганистан използва този спор като легитимация за контранападения срещу пакистански военни обекти.
Техрик-е-Талибан Пакистан е централният елемент в кризата. Организацията, обявена за терористична от международната общност, разполага с 6000 до 6500 бойци в Афганистан според доклад на Обединените нации. Пакистанските власти обвиняват Талибан, че предоставя убежище на TTP и им позволява да извършват трансгранични атаки. Талибан категорично отрича тези обвинения и твърди, че проблемите на Пакистан са вътрешна работа.
Иронията е очевидна за всеки наблюдател на региона. Пакистан подкрепяше афганистанския талибани финансово и военно повече от две десетилетия, за да си осигури стратегическа дълбочина срещу Индия. След завземането на властта през 2021 година обаче Афганистан освободи стотици TTP затворници и им даде де факто свобода на движение. Сега бившият съюзник се превърна в закрилник на врага.
Международната общност реагира предпазливо и ограничено
Саудитска Арабия и Катар предприеха посреднически усилия, които доведоха до обявяването на 48-часово примирие на 15 октомври. Двете държави имат исторически връзки с региона и икономически интереси да запазят стабилността. Китай също призова за деескалация, като подчерта заплахите за инициативата Belt and Road Initiative в двете държави. Пекин е обезпокоен от сигурността на китайски граждани и проекти на стойност милиарди долари.
Обединените нации и международната общност останаха изненадващо мълчаливи относно ударите. Нито една държава не осъди публично пакистанските въздушни операции, въпреки цивилните жертви. Това мълчание говори много за сложността на ситуацията и нежеланието на глобалните сили да се намесват в конфликт между две нестабилни държави с дългогодишни взаимни обвинения.
Затворените гранични пунктове Торкам и Чаман от 12 октомври създадоха хуманитарна и икономическа криза. Според оценки на Обединените нации, 70 процента от вноса на Афганистан минава през Пакистан. Затварянето на границите блокира стотици камиони и остави търговци от двете страни с огромни загуби. За Афганистан, където над 20 милиона души страдат от глад, блокадата е потенциално катастрофална.
Спин Болдак е стратегически ключова точка, защото предоставя директен достъп до пакистанската провинция Белуджистан, където се базира ръководството на Афганистан и резервните бойци. Контролът над граничния пункт означава приходи от митнически такси и възможност за снабдяване на бойци и оръжия. Всяка атака там е символичен и практически удар по позициите на противника.
Ескалацията следва познат модел на насилие и примирие
Конфликтът октомври 2025 не е изолиран инцидент, а част от продължаващ цикъл на напрежение. Пакистан извършва удар, Афганистан отговаря с контранападение, гранични пунктове се затварят, посредници налагат временно примирие и след седмици или месеци цикълът се повтаря. Всеки път интензивността на сблъсъците расте и жертвите стават все повече.
Историческите прецеденти са зловещи. Съветският съюз водеше подобна война в Афганистан от 1979 до 1989 година, като извършваше трансгранични удари срещу мюджахедини в Пакистан. Резултатът беше десетилетие на кръвопролития, дестабилизация и в крайна сметка оттегляне. Американските дронови удари в Пакистан от 2004 до 2018 година също създадоха антизападни настроения и радикализация вместо дългосрочна стабилност.
Военните анализатори предупреждават, че 48-часовото примирие не решава основните спорове. Линията на Дюранд остава непризната, TTP продължава да оперира от афганистанска територия и Пакистан няма намерение да преустанови въздушните операции. Афганистан от своя страна не може да предаде TTP без да изглежда като марионетка на Пакистан пред собствената си база.
Цивилните плащат най-високата цена за конфликта. Жените и децата в Спин Болдак, които бяха ранени от пакистански артилерийски обстрел, са само част от по-широката хуманитарна катастрофа. Затворените граници означават липса на храна, лекарства и основни стоки в зони, където глад и нужда вече доминират живота. Международната помощ не може да достигне до нуждаещите се, докато военните операции продължават.
Кризата между Пакистан и Афганистан разкрива парадокса на съвременната геополитика в Южна Азия. Една държава подкрепя милитантна група, за да свали правителство, след което новото правителство подкрепя друга милитантна група срещу първата държава. Цивилните и регионалната стабилност стават заложници на този порочен кръг. Примирието от 48 часа е временна пауза, не решение. Въпросът не е дали конфликтът ще продължи, а кога ще избухне отново. Информационни портали като VoxNews.bg следят внимателно развитието на ситуацията в региона.
