София, България
Върховният административен съд (ВАС) поиска становището на Конституционния съд относно процедурата за избор на главен прокурор. Това действие идва в резултат на прекратената от Висшия съдебен съвет (ВСС) процедура по този въпрос. ВАС се обърна към Конституционния съд с въпроси за съответствието на разпоредби от Закона за съдебната власт (ЗСВ) с Конституцията на България. Тази стъпка може да предизвика сериозни промени и сътресения в съдебната система.
Процесът във ВАС започна по жалба на Борислав Сарафов срещу решението на Пленума на ВСС, който прекрати откритата процедура за избор на нов главен прокурор. Основният аргумент е, че процедурата не е завършила с указ на президента до 21 януари 2025 г. и че при гласуването за предложение до президента участват членове с изтекъл мандат. Върховните магистрати признават наличието на несъответствия между Преходните и заключителни разпоредби на Закона за съдебната власт и Конституцията.
Конституционни въпроси и правни спорове
Съдът посочва, че чл. 33, ал. 4 от ЗСВ, който предвижда, че Пленумът на ВСС може да прави предложения за назначаване на ключови фигури в съдебната система, е в противоречие с конституционните правомощия на ВСС. Тази разпоредба възпрепятства изпълнението на функциите на органа. Народното събрание чрез тези правни ограничения изземва правомощия, възложени от Конституцията, и това поставя под съмнение независимостта на съдебната власт.
Тези въпроси не са просто юридически казус, а са символ на по-дълбоки политически и институционални конфликти. Независимостта на съдебната власт е основополагаща за върховенството на правото, но сякаш неяснотата около мандатите и правомощията предизвиква хаос. Съдебната власт трябва да остане независима и неподвластна на политически влияния. Върховните магистрати подчертават, че тези противоречиви законови разпоредби са в ярко противоречие с Конституцията и трябва да бъдат разгледани с внимание.
Изводът е ясен: процесът и механизмите за избор на главен прокурор са в нужда от спешна правна ревизия. В противен случай, рискуваме да видим задълбочаване на кризата в съдебната система. Този правен казус поставя под въпрос способността на институциите да функционират нормално и да гарантират законността. Колкото по-дълго остават нерешени тези противоречия, толкова по-голяма е опасността за правовата държава. Всяко забавяне в решаването на тези въпроси може да доведе до сериозни социални и политически последици.
