Варненци са сред най-колоритните хора в страната, когато става дума за техния речник и начин на изразяване. В говора на жителите на морската столица се преплитат множество думи и изрази с турски, гръцки, арменски и друг произход.
Това е естествено отражение на богатото етническо и културно наследство на града, който през вековете е бил място на съжителство между различни общности.
Затова не е изненадващо, че част от тези заемки са се утвърдили в ежедневната реч на варненци, като някои от тях почти не се срещат в друг. Ето някои от най-известните от тях с уговорката, че има хиляди, които няма как да съберем в рамките на една статия:
Авер
Една от най-емблематичните думи от морската столица е “авер”, която означава “приятел”, “другар”. Думата е турцизъм и има турско-арабски произход, като произлиза от havari, което се превежда като “приближен” или “съдружник”.
Келепир
Думата “келепир” се използва доста широко във Варна, макар да се среща и в други части на Източна България. Буквално означава облага, изгода или печалба, но във варненския диалект се използва по по-различен начин, най-есто за описване на някой, който си мисли, че е голяма работа, например “Той се мисли за голям келепир, откакто си купи новата кола”.
Бахър
Типично варненски израз е и думата “бахър”, която се използва за описание на много студено време, например “Днес навън е голям бахър!”.
Мой
Думата “мой” се използва много широко като обръщение към приятел (напр. „Абе, мой, щях да забравя да те попитам нещо“).
Ся
“Ся” е съкращение на думата “сега”. Използва се изключително много и замества “сега” в поне половината случаи. Например: “Трябва да отидеш до магазина ся, а не след един час!”.
Казан
Във Варна кофите за боклук пред блока или до къщата се наричат “казани”. Обикновено хората в другите части от страната по-скоро свързват думата с казан за вода или казан за ракия, но в морския град казанът е мястото, на което се изхвърлят битовите отпадъци.
Паткан
Във Варна плъховете, особено по-големите, се наричат “паткани”. Например: “В мазата пак е пълно с паткани тази година”.
Далдисване
Друга част от варненския жаргон е думата “далдисване”, която означава “давене”. Например: “Веднъж влязох в морето, когато имаше големи вълни и за малко да далдисам”.
Изкоорване
Думата “изкорване” се използва за “изумление” или “силно учудване”. Например: “Когато видях резултатите от изпитите, направо се изкорах”.
Комбал
Думата “комбал” се използва като “око”. Например: “Комбалите на котката светят в тъмното”.
Курдисване
Думат “курдисване” се използва за “настаняване”. Например: “Изморих се, искам да се курдисам на дивана и да гледам филм”.
Муам
Думата “муам” се използва за настървено хранене. Например: “Сега ще омуам един голям дюнер”.
Назландисване
“Назландисването” е синоним на “колебание”. Например: “Не знам дали ще ходим на планина тази зима, вкъщи всички се назландисват”.
Окепазявам
“Окепазявам” се използва за “съсипвам” или “развалям” – “Не се опитвай да ремонтираш сам микровълновата – ще я окепазиш!”
Оръфляк
Думата “оръфляк” се използва като обидна дума и е най-близка по значение до “дрипльо”. Понякога се среща и като “уруфляк” – такъв, който на нищо не прилича
Палачор
Думата “палачор” е сходна по смисъл на “мърляч”. Например: “Големият ми брат е голям палачор – нищо не оправя след себе си”.
Да се сафирясам
“Да се сафирясам” означава “да дойда на себе си”. Например: “Така ме стресна този шум, че още не мога да се сафирясам”.
Смарянгасване
“Смарангясването” е сходно по смисъл с “потиснатост” и “депресивност”. Може да се използва включително и когато се говори за времето: “Времето е много смарангясано – слънцето не се е показало поне 10 дни!”.
Суркам
“Суркам се” буквално означава “влача се”. Например “не си суркай краката, когато вървиш”.
Чакаля
Думата “чакали” е жаргонна алтернатива на “чака”, например “Съквартирантката ми си забравила ключа и се наложило да чакали пред входа един час”.
Шоране
Думата “шоране” често се използва вместо пиене. Като “да се нашораш”, тоест “да се напиеш” или “в хладилника има шоране”, което е жаронен начин да се опише, че “в хладилника има пиене”.
Гевезе
Когато се описва капризен или разглезен човек, който се вдетинява, много често се използва думата “гевезе”.
Гювендия
Думата “гювендия” е от турски произход и се използва за описание на жена с “леко” поведение. Не е необичайно да се използва в разговорната реч между близки хора.
Кеф
Думата “кеф” се използва вместо “удоволствие” или “наслада”. Например “голям кеф е стоиш на сянка и да се наслаждаваш на морето”.
Аман
“Аман” се използва като алтернатива на “омръзна ми”, например “Аман, за трети път вече се звъни на вратата!” – тук говорещия изразява недоволството си, че постоянно се звъни на вратата и това вече му е омръзнало.
Джиджи-папа
Джиджи-папа се използва основно в град Варна, макар думата да се среща все по-често и в други градове. Тя се използва за название на обичаните от всеки пържени филийки.
Маминка
Маминка е думата, с която повечето хора във Варна наричат бабите си. Погрешно се счита, че думата се използва за обръщение към майката на майката. Всъщност, маминка може да бъде майката на всеки един от двамата родители. Разбира се, много хора използват и думата “баба”, но все пак “маминка” си остава много обичано и предпочитано обръщение в морския град.
Зарзали
Думата зарзали е често срещана алтернатива на кайсии.
Мамули
Мамул (в множествено число мамули) се използва като алтернатива на царевица, макар че това е дума, която в наши дни се среща все по-рядко.
Да накофтиш някой
Във варненския диалект “да накофтиш някой” означава да направиш нещо, което ще навреди на някой съзнателно или несъзнателно. От там идва и израза “почувствах се кофти”, тоест “почувствах се зле” по някаква причина.
Бактиса ми
Да ти бактиса от нещо означава да ти омръзне от нещо.
Льохман
Обидната думата “льохман” е изключително популярна в жаргона на жителите на морския град и обикновено се използва за да се опише някой, който бива възприеман от говорещия като загубеняк.
Мотика
Във Варна думата “мотика” много често не се използва с истинското си значение, а като начин да се опише груб и недодялан човек.
