„Няма съмнение, че учениците трябва да учат и чрез изкуствен интелект, а той може и трябва да бъде в помощ на учителите.“
Това заяви министърът на образованието и науката Красимир Вълчев по време на националната конференция „Умения за иновации в образованието“, организирана от Центъра за творческо обучение с домакинството на Столичната община.
В събитието, провеждащо се в „Интер Експо Център“, участват представители на училища, университети, образователни организации и технологични компании, а акцентът е поставен върху дигиталните умения и медийната грамотност в епохата на изкуствения интелект.
Министър Вълчев обяви, че Министерството на образованието работи активно по проект за дигитална трансформация, който включва създаването на собствен затворен модел, базиран на изкуствен интелект, с модули, подпомагащи преподавателите.
Този модел ще позволи генериране на учебни материали, уроци, тестове и изпитни въпроси, както и оценяване на резултатите. По думите на министъра, в бъдеще ще бъде внедрен и административен помощник, който да улесни учителите при управлението на документация и организацията на учебния процес.
Дигитална трансформация и образование в ерата на изкуствения интелект
„Трябва да променим кода на образователната система, и това може да стане само чрез енергията на учителите, училищата и партньорите,“ заяви Вълчев, като подчерта, че иновативните практики трябва да се насърчават и либерализират, за да се постигне по-голяма гъвкавост в училищата.
Той припомни, че режимът на иновации е въведен преди десет години и вече е дал добри резултати, но е време за „следваща крачка“ – изграждане на нова култура на преподаване, базирана на технологии и креативност.
Министърът отбеляза, че през последните години България е постигнала значителен напредък в дигитализацията на образованието – училищата вече разполагат с електронни дневници, устройства и дигитални ресурси.
Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), българската образователна система е една от най-дигитализираните в Европа, без значими различия между градските и селските училища.
Вълчев подчерта, че в ерата на изкуствения интелект е необходимо съчетаване на технологичните и хуманитарните умения. „Още по-важна става хуманитарната основа, умението за четене с разбиране, логическото мислене и етиката.
Математиката дава не само знания, но и абстрактно мислене и концентрация, които са ключови за развитието на интелекта,“ каза той.
Министърът изрази и загриженост относно пристрастяващото съдържание в социалните мрежи, което отклонява вниманието на учениците от учене. Той акцентира, че предизвикателството не е в липсата на дигитални умения, а в това да превърнем учениците от потребители в дигитални създатели.
„От това дали ще имаме дигитални създатели зависи бъдещето на България в епохата на изкуствения интелект,“ добави Вълчев.
В заключение министърът съобщи, че един от приоритетите в бюджета за следващата година ще бъде увеличаване на финансирането на школите, които подготвят български ученици за международни олимпиади.
Според него именно тези школи формират иновативния потенциал на нацията и доказват, че интелектът и креативността на младите хора са най-ценният капитал на страната.
