Въпросът за вноса на американски хранителни продукти в Европа винаги е бил деликатна тема, която е успявала да предизвиква напрежение в трансатлантическите търговски отношения, като европейците остават скептични към американските стандарти за качество и безопасност на храните.
По тази причина, макар че търговските отношения между Съединените американски щати и Европейския съюз са сред най-важните в световната икономика, преговорите за цялостно търговско споразумение винаги е било трудно постижимо.
Просто от двете страни на Атлантика има фундаментални различия в подхода към храните и селското стопанство, поради което тази тема и до ден днешен остава деликатна. След много години опити, най-накрая това лято бе постигната сделка, а най-трудната част от нея е засягала някои аспекти на селското стопанство.
Цялостното търговско споразумение между ЕС и САЩ и ролята на храните в него
Според DW и TLDR News EU, постигнатото в края на юли 2025 г. между САЩ и ЕС всеобхватно търговско споразумение установява 15% тарифен таван за повечето износни стоки от ЕС за САЩ.
Освен това се заменят предишните 50% тарифи за стомана и алуминий със система от квоти и се включва тарифно споразумение „нула на нула“ за стратегически продукти като самолети.
Споразумението включва и значителни ангажименти на ЕС в областта на енергетиката и инвестициите в САЩ, както и съвместни усилия за справяне с нетарифните бариери, цифровата търговия и непазарните политики.
Как обаче стоят нещата с храните?
Въпреки че САЩ и ЕС успяха да постигнат до голяма степен споразумение, което да устройва и двете страни, тази област се оказа една от най-противоречивите и именно там европейците проявиха най-голяма неотстъпчивост.
От една страна, ЕС дава преференциален достъп на САЩ до европейския пазар при вноса на морски храни, като плодове, дървесни ядки, соево масло, пресни и обработени зеленчуци, млечни продукти, свинско месо и месо от бизон.
От друга страна обаче, ЕС е известен с едни от най-строгите в света регулации по отношение на храните, което прави напълно невъзможно предлагането на някои храни.
Европейските потребители и регулатори имат сериозни опасения относно няколко категории американски хранителни продукти:
№1: Хормонално третирано месо
САЩ разрешават употребата на хормони за стимулиране на растежа при добитъка, практика забранена в ЕС от 1989 г. Европейската комисия поддържа тази забрана, позовавайки се на принципа на предпазливост и потенциални здравни рискове;
№2: Хлорирани пилета
Американската практика за дезинфекция на птиче месо с хлор е забранена в Европа, където властите настояват за по-високи стандарти за хигиена по време на отглеждането и преработката, а не само при крайната дезинфекция;
№3: Генетично модифицирани организми (ГМО)
САЩ са най-големият производител на ГМО култури в света, докато ЕС има изключително строги правила за одобрение и етикетиране на ГМО продукти. Повечето европейски държави са изразили силна обществена съпротива срещу ГМО храните;
№4: Пестициди и химикали
ЕС е забранил употребата на стотици пестициди, които все още са разрешени в САЩ, включително някои, свързани с рискове за здравето.
Различни философии на регулация
Ключовата разлика между двете системи лежи в регулаторната философия. ЕС прилага “принципа на предпазливост”, който позволява забрана на продукти дори при научна несигурност относно риска. От друга страна, американската система изисква доказани вреди, преди да се въведат ограничения.
Позициите на двете страни
Американските производители и търговски представители твърдят, че европейските забрани са научно неоснователни и представляват протекционистки мерки, замаскирани като здравни стандарти. САЩ многократно са оспорвали тези ограничения в Световната търговска организация.
Европейските власти обаче поддържат, че техните стандарти отразяват легитимните предпочитания на европейските граждани за по-строга защита на здравето и околната среда. Обществените анкети многократно показват силна подкрепа сред европейците за запазване на по-високите хранителни стандарти.
Икономическо измерение, но и въпрос на светоглед и начин на живот
Отварянето на европейския пазар за американски селскостопански продукти би било изключително ценно за САЩ – селското стопанство е важен сектор на американския експорт. Но европейските фермери се страхуват от конкуренцията с по-евтините американски продукти, произведени при различни стандарти.
За европейските граждани притесненията не са само икономически – те отразяват едни по-широки ценности относно начина на хранене, устойчивостта на селското стопанство и правото да се знае какво има в чинията им.
Тези дълбоки културни различия правят компромиса особено труден за постигане, ето защо към момента настоящето търговско споразумение е най-доброто, което може да бъде постигнато.
/Източници: за този анализ са използвани многобройни източници и медийни публикации, като основната част е базирана на публикации на DW и TLDR News EU /
