София, септември 2025 г. – Въпросът дали държавите от НАТО и Европейския съюз трябва да прибягват до крайна мярка – сваляне на руски самолети при нарушения на въздушното пространство – отново е на дневен ред след серия от инциденти над Балтийско море и в близост до източните граници на Алианса.
Примерът на Турция през 2015 г.
Историята познава вече подобен случай. На 24 ноември 2015 г. турски военни изтребители свалиха руски бомбардировач Су-24, за който Анкара твърдеше, че е нарушил въздушното пространство на Турция при границата със Сирия.
Reuters посочва, че тогава президентът Реджеп Тайип Ердоган е заявил, че Турция е действала „в рамките на международното право и правилата за ангажиране“. Той е подчертал, че всяка държава има право да защитава своите граници и териториална цялост.
След инцидента Москва реагира много остро, но в следващите месеци нарушенията на турското въздушно пространство от руски самолети значително намаляха, което много анализатори определиха като резултат от твърдата позиция на Анкара.
Аргументи „за“ и „против“ свалянето на нарушители
Според военни експерти и анализатори, свалянето на самолети, нарушили въздушното пространство, е крайна, но легитимна мярка съгласно международното право. То служи като сигнал, че държавата няма да толерира провокации и поставя граници на военните действия.
От друга страна, подобни действия крият висок риск от ескалация и военен сблъсък. Затова НАТО традиционно прибягва първо до прихващане, предупреждения и дипломатически ноти.
Какво означава това за Европа днес
След последните инциденти над Балтийско море, при които руски военни самолети са приближавали опасно въздушното пространство на Литва, Латвия и Естония, темата се поставя все по-настойчиво.
Според анализ на Deutsche Welle, твърдите мерки като тези на Турция могат да действат превантивно, но поставят съюзниците пред трудни решения за колективна сигурност.
