Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви в интервю за Politico, публикувано по време на визитата му в Шотландия, че той „не е враг на Европа“, както често е представян, а по-скоро критик на начина, по който Европейският съюз се управлява.
Според него проблемите между САЩ и ЕС произтичат не от липса на добри отношения, а от „бюрократичната бавност и трудната координация между европейските лидери“.
Интервюто беше разпространено и от редица международни медии, включително Politico Europe и BBC News, след като Тръмп направи серия от коментари относно войната в Украйна, европейската отбрана и сътрудничеството със САЩ.
/ Източник: Politico Europe, 7 декември 2024 г. (https://www.politico.eu) /
„В Европа има много умни лидери – много от тях са мои приятели“
Тръмп подчертава, че въпреки често рязката му реторика спрямо ЕС, той има „добри лични отношения“ с множество европейски лидери.
В репортажа на Politico се казва, че Тръмп е дал пример с няколко държавни глави, за които има „лично уважение“, но според него проблемът е системен, а не персонален.
„Европа не се управлява лошо заради лидерите си като личности, а заради механиката на ЕС“, посочва той според анализа на Politico.
Критика към европейската некоординираност за Украйна
Една от централните точки в неговата критика е липсата на бързо и единно решение относно помощта за Украйна. Според Тръмп Европа „реагира твърде бавно“ на кризите и „не може да формулира обща визия достатъчно бързо“. Това един вид води до умора още преди да извърши реалната работа по решението на даден проблем.
Тръмп намеква, че вътрешните противоречия в ЕС – различните национални интереси, изискванията за консенсус и сложните институционални процедури – правят Европа зависима от американската военна и финансова подкрепа.
Тези констатации съвпадат с няколко доклада, включително анализ на European Council on Foreign Relations (ECFR), който отбелязва, че ЕС „често достига до обща позиция за Украйна едва след дълги вътрешни спорове и компромиси“ (ECFR, 2024).
Отношенията САЩ-ЕС: критика, но не и разрив
Коментарите на Тръмп идват в момент на чувствително напрежение между американските републиканци и европейските институции.
Въпреки това, според Politico, Тръмп настоява, че няма намерение да отслабва Европа, а иска по-справедливо разпределение на разходите за отбрана, допълвайки, че вижда Европа като партньор, а не като противник.
Тази позиция се потвърждава и от негови предишни изявления, например интервю за Fox News от октомври 2024 г., в което той заявява, че „Европа трябва да бъде силна, защото силната и стабилна Европа е в интерес на Америка“.
Класическата критика на Тръмп към ЕС – но този път омекотена
Според експерти от Atlantic Council, които коментират изявленията на Тръмп по-рано тази година, той често отправя критики към европейските разходи за отбрана, но рядко поставя под въпрос стратегическото партньорство между САЩ и Европа. Анализаторите отбелязват, че Тръмп разделя „Европа като съюзник“ и „ЕС като бюрократична структура“.
Коментарите му към Politico следват именно тази линия – похвали за отделни европейски лидери, но остра критика към институционалната бавност на ЕС.
Бавно управление или структурен проблем?
Тръмп не е първият, който критикува темпото на вземане на решения в ЕС. Редица анализи от Financial Times и The Economist отбелязват, че Европейският съюз страда от сложна институционална архитектура.
Проблем са множеството вето-механизми, различните национални интереси,както и бюрокрация, която затруднява бързите действия.
Така неговата критика резонира с по-широкия международен дебат за това доколко Европа е подготвена за глобалните кризи и дали не е време да се направи стъпка в интеграцията на Европа, която да помогне за по-бързото вземане на решения и по-добрата координация.
В края на краищата, Европа и Америка остават партньори
Изявленията на Доналд Тръмп пред „Политико“ отново поставят акцент върху старата дилема: дали проблемът между САЩ и Европа е лична политическа конфронтация или структурен дефект в ЕС. Според Тръмп – второто.
Той подчертава, че уважава европейските лидери и поддържа добри лични отношения с много от тях, но смята, че самият Европейски съюз „се движи прекалено бавно, за да бъде ефективен в съвременната геополитика“.
Коментарите му поставят важен въпрос пред европейските столици:
може ли Европа да се реформира така, че да реагира бързо, решително и единно на глобалните кризи и не е ли време да се направи и следващата стъпка, която да доведе до по-малко бюрокрация и например до отбранителен съюз.
