Докато повечето европейци гледат на Вашингтон с нарастващо безпокойство, Виктор Орбан получи публична прегръдка от Белия дом. Какво се случва с трансатлантическите отношения и какво означава това за Европа?
Шест години след края на първия му мандат и повече от година след встъпването му в длъжност за втори път, Доналд Тръмп остава един от най-непопулярните американски президенти в историята на европейските проучвания.
Данните говорят сами за себе си: в повечето западноевропейски страни между 75 и 94 процента от анкетираните гледат на него неблагоприятно.
Но картината не е еднородна. В Централна и Източна Европа числата са съвсем различни. И в Будапеща един лидер не само не се притеснява от непопулярността на Тръмп в континента – той я приема като отличителен знак.
Числата: Какво показват проучванията
Данните от последните месеци рисуват ясна картина за отношението на европейците към настоящия американски президент.
Изследователската организация YouGov провежда ежемесечни проучвания в шест европейски държави и резултатите от януари 2026 г. са показателни.
Рейтинг на нагласите към Тръмп в Европа – Януари 2026 (YouGov)
▪ Дания: 4% положителни / 94% отрицателни
▪ Германия: 11% положителни / 84% отрицателни
▪ Великобритания: 16% положителни / 81% отрицателни
▪ Франция: 18% положителни / 76% отрицателни
▪ Испания: 19% положителни / 77% отрицателни
▪ Италия: 15% положителни / 77% отрицателни
За сравнение: проучване на Pew Research Center от средата на 2025 г., обхващащо 24 държави, установява, че средно 62% от анкетираните нямат доверие в Тръмп да постъпва правилно в международните отношения – с 12 процентни пункта по-ниско от рейтингите на Байдън за 2024 г.
Особено рязкото падане се наблюдава в Скандинавия. В Дания цифрата от 4% може да изглежда като статистическа грешка – но не е.
Анализаторите я свързват пряко с изявленията на Тръмп за Гренландия, датска автономна територия, върху която американският президент заяви претенции.
Спадовете в Швеция (−28 пункта спрямо Байдън) и Германия са сред най-стремителните, регистрирани в западноевропейски демокрации за последните десетилетия.
„Доверието в Тръмп в Европа е второ най-ниско сред 14 международни лидери – единственият с по-нисък рейтинг е Путин“, пишат в Le Grand Continent / Cluster 17, март 2025.
Защо? Кои са основните точки на напрежение?
Непопулярността не се е появила от нищото и не се е появила внезапно. Тя отразява конкретни политически решения и изявления, които са предизвикали безпокойство в европейските столици и сред широката европейска общественост.
Мита и търговска война
Администрацията на Тръмп наложи серия от мита върху европейски стоки, определяйки ЕС като „несправедлив“ търговски партньор.
Две трети от европейците (67%) подкрепят ответни мита от страна на ЕС, сочи проучване на PollingEurope, обхващащо всичките 27 държави членки.
Половината (50%) очакват икономиката на тяхната страна да се влоши през следващата година – тревога, която нарасна с 4 процентни пункта след въвеждането на митата.
НАТО и сигурността
Тръмп многократно е поставял под съмнение ангажимента на САЩ към НАТО и е призовавал европейските членки да увеличат значително разходите за отбрана.
Три четвърти от европейците (73%) го определят като заплаха за мира и сигурността в Европа – само 9 пункта зад Путин (82%).
Украйна
Подходът на Вашингтон към войната в Украйна – включително сигнали за намаляване на военната подкрепа и търсене на преговори с Москва – предизвика остра реакция в редица европейски столици, особено сред балтийските държави и Полша, които граничат с Русия или Беларус.
Гренландия и суверенитетът
Изявленията на Тръмп за Гренландия – самоуправляваща се датска територия – предизвикаха особено негативна реакция в Скандинавия и поставиха въпроси за зачитането на европейския суверенитет от страна на настоящата американска администрация.
Изключението: Централна и Източна Европа
Картата на европейското мнение за Тръмп обаче не е монолитна. В Централна и Източна Европа числата са различни – факт, който рядко получава достатъчно внимание в западните медии.
Според данни на Европейския съвет за международни отношения, рейтингите на Тръмп са значително по-високи в Румъния (30%), Унгария (29%) и Полша (25%).
Показателно е, че същите три държави са и сред тези, в които относително по-голям дял от анкетираните вярват, че президентството на Тръмп може да допринесе за световния мир.
Pew Research Center установява, че около 53% от унгарците изразяват доверие в Тръмп – число, което рязко контрастира с германските 11% или датските 4%.
„Тръмп е непопулярен сред широката европейска общественост, но е много по-приет в определени части на Централна и Източна Европа, особено сред поддръжниците на националистически и популистки партии“, се каза в Евронюс през декември 2025 година.
Специалният случай: Тръмп и Орбан
На фона на всичко това, отношенията между Доналд Тръмп и унгарския министър-председател Виктор Орбан са може би най-видимият пример за алтернативния наратив – този, в който американският президент не е противник на Европа, а съюзник на определена европейска политическа визия.
Историята на едно приятелство
Орбан е единственият европейски лидер, който публично подкрепи Тръмп при всичките му президентски кампании.
Двамата се срещнаха многократно – включително в Белия дом на 7 ноември 2025 г., когато Тръмп го нарече „фантастичен“ и „много мощен лидер“.
Февруари 2026: Месецът на активната подкрепа
Февруари 2026 г. донесе поредица от конкретни действия в подкрепа на Орбан:
5 февруари: Тръмп публикува в Truth Social пост с “пълна подкрепа“ за Орбан преди унгарските парламентарни избори на 12 април;
16 февруари: Държавният секретар Марко Рубио посети Будапеща след Мюнхенската конференция за сигурност;
16 февруари: САЩ и Унгария подписаха споразумение за ядрена енергия (SMR);
19 февруари: Тръмп потвърди „пълна подкрепа” за Орбан на срещата на „Борда на мира“.
По думите на Рубио в Будапеща: „Можа да ви кажа с увереност, че президентът Тръмп е дълбоко ангажиран с вашия успех, защото вашият успех е нашият успех.“
Рубио намекна и за потенциална финансова подкрепа от Вашингтон, ако Унгария срещне икономически затруднения – изявление, което бе наблюдавано внимателно от европейските партньори.
Контекстът: Изборите на 12 април
Подкрепата идва в политически чувствителен момент. Унгария се готви за парламентарни избори на 12 април 2026 г. – най-оспорваните от 16 години насам.
Партията на Орбан „Фидес“ изостава с около 7 пункта от опозиционната партия „Тиса“ на Петер Магяр според проучване от февруари 2026 г.
Сред факторите за намаления рейтинг на Орбан анализаторите посочват: икономически недоволства, засилен авторитаризъм и консолидация на властта.
Критиците на тази намеса посочват, че президентска подкрепа за чуждестранен кандидат е изключително рядка практика и поставя въпроси за принципа на ненамеса.
Те отбелязват и парадокса: Орбан поддържа тесни икономически и енергийни връзки с Русия, докато официалната политика на Вашингтон е насочена срещу Москва.
От гледна точка на поддръжниците на Тръмп и Орбан, тяхното сближаване е израз на споделена политическа визия – за ограничена имиграция, суверенни национални държави и алтернатива на либералния международен ред. За тях Унгария не е изолиран пример, а модел.
По-широкият контекст: Какво означава всичко това?
Трансатлантическите отношения не са от вчера – те имат история на напрежение и помирение, на разногласия и взаимозависимост. Но настоящият период се характеризира с едно по-дълбоко размразяване на базовото доверие.
Ново проучване на Polling Europe Euroscope от 19 февруари 2026 г. установява, че 51% от европейците вече не смятат Съединените щати за приятелска страна – число, което не е регистрирано след Студената война.
Същевременно изследователи посочват нюанс, заслужаващ внимание: в много европейски страни доверието в собственото национално правителство е по-ниско от доверието в ЕС – и дори е сравнимо с ниските рейтинги на Тръмп. Недоволството от властта е глобален феномен, не само трансатлантически.
„Ерата на стабилните трансатлантически партньорства, изградена след Втората световна война, преминава през своя най-сериозен стрес-тест от десетилетия.“ Това публикуват от Американски институт за предприемачество (AEI) през 2025 година.
Връзката Европа-САЩ е наранена, но жива
Трансатлантическите отношения не са счупени, но са дълбоко разтърсени. Данните показват не просто лични антипатии към един политик, а по-структурно разминаване в ценности, очаквания и геополитически приоритети между значителна част от европейската общественост и настоящата американска администрация.
Орбан и Тръмп представляват друг прочит на същата тази реалност: свят, в който националният суверенитет, ограничената имиграция и скептицизмът към либералния международен ред са политическа алтернатива с реална подкрепа в определени части на Европа.
Дали унгарските избори на 12 април ще бъдат тест за влиянието на Вашингтон върху европейската политика или просто вътрешен унгарски вот, предстои да разберем.
Едно е сигурно: отношенията между двата бряга на Атлантика рядко са изисквали толкова внимателен прочит и анализ, колкото сега.
