Както вече знаем, на 27 юли 2025 г. президентът на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и президентът на САЩ Доналд Тръмп се срещнаха в Търнбери, Шотландия, където постигнаха рамково споразумение, целящо стабилизиране на двустранните търговски отношения.
Тръмп обяви 15% мито върху повечето стоки, внасяни от Европейския съюз – включително автомобили, фармацевтични продукти и полупроводници.
Макар и по-високо от очакваното, митото е два пъти по-ниско от предварително планираните от САЩ в началото на годината 30%, което според анализаторите е предотвратило ситуация, в която да се ескалира до търговски конфликт.
Но нека припомним първо какво включва новото споразумение
- ЕС отменя митата върху индустриалните стоки, внасяни от САЩ, с цел стимулиране на търговията;
- Европейският съюз се ангажира да закупи американски горива на стойност 750 милиарда долара;
- Инвестиции от ЕС в САЩ – около 600 милиарда долара.
- Някои чувствителни категории, като самолети, фармацевтични продукти и химикали остават без мита.
Според Европейската комисия това ще позволи на европейските компании и потребители да спестят около 5 милиарда евро годишно, като същевременно се запази защитата на ключови сектори, включително селското стопанство и автомобилостроенето.
Реакциите са много разнопосочни – от облекчение в Брюксел до скептицизъм в Париж и Будапеща
Макар споразумението да е приветствано като „възстановяване на стабилността“, то не беше посрещнато с единодушен ентусиазъм.
Френският министър-председател Франсоа Байру го нарече „мрачен ден за Европа“, заявявайки, че Съюзът „се решава на подчинение“.
Белгийският премиер Барт Де Вевер определи сделката като „момент на облекчение, но не и на празнуване“.
Унгарският лидер Виктор Орбан заяви, че Тръмп е „прегазил ЕС като боксьор в тежка категория срещу съперник от пета категория“.
Въпреки критиките, анализатори от CNN Business и CNBC посочват, че Европейският съюз всъщност е получил „някои от най-добрите възможни условия“, имайки предвид твърдата преговорна позиция на Тръмп, а също и фактът, че Европа не е в силна позиция в преговорите със САЩ заради зависимостта си от американската отбрана.
Какво означава това за световната икономика
Новата трансатлантическа рамка се разглежда като временна стабилизация на отношенията между двата най-големи търговски блока в света.
Експерти предупреждават, че сделката може да увеличи зависимостта на ЕС от американската енергия, но същевременно да засили инвестиционния поток от Европа към САЩ.
Американските енергоизточници така или иначе са нужни на Евросъюза, който по принцип е сравнително беден на горива и трябва отнякъде да ги внася, а очевидно, това няма да става от Русия.
Освен това, ангажиментът за инвестиции от страна на Европа в САЩ отново е нещо, от което и самата Европа ще спечели изключително много, имайки предвид, че не малка част от печалбите ще се връщат в Европа.
„Това не е победа, а контролирано приземяване след турбулентен полет“, коментира пред NPR икономистът д-р Мариана Шулц от Университета в Бон.
Самите Съединени щати обаче също са в положение, в което никой не би искал да се намира. Ситуацията със задлъжнялостта на САЩ е много сходна с проблема с отбраната на Европа и една такава сделка може да е много ценна и за двете страни, макар да изглежда да е повече в полза на Америка.
Сделката между ЕС и администрацията на Доналд Тръмп се възприема от мнозина като начин да се избегне бедствие, но не и триумф.
Тя временно тушира напрежението и осигурява предвидимост за бизнеса, но поставя въпроса доколко Европа може да запази стратегическа автономия в отношенията си с Вашингтон.
/ Източници: The White House; European Commission; CNN Business; CNBC; NPR и други източници /
