Октомври 2025 г. – В края на септември Афганистан преживя мащабен и почти тотален интернет блок – мярка, зад която стои ръководството на талибаните и която цели да контролира достъпа до информация под претекста за “борба с неморалността”.
Вместо да затвърдят властта си в дигиталното пространство, обаче, те се сблъскаха с технически, социални и икономически бариери – факт, който според анализ на CNN показва, че “връщането назад” е било по-трудно, отколкото са предполагали от режима.
Как протече блокадата на интернет
AP News съобщава, че първият сигнал дойде с решение на върховния лидер на талибаните Хибатуллах Ахундзада да бъде наложена забрана на fiber-optic и Wi-Fi връзки в провинция Бахлх, под предлог „превенция на неморалност“. Това е първият подобен акт, предприет от режима откакто е дошъл на властта през 2021 г.
AP News съобщава, че в следващите дни ограничението се е разпространило и в други провинции, като режимът постепенно “изключи” мобилни мрежи, телекомуникации и почти всички интернет услуги. По данни на наблюдателната група NetBlocks, свързаността е спаднала до едва 14 % от нормалните нива, а много региони са останаха напълно без достъп до дигитална комуникация.
Операторите и географията на инфраструктурата затрудниха мерките. Много области са обслужвани чрез общи оптични влакна, които носят както интернет, така и телефонни услуги – изключването на тях засегна всичко заедно, пише The Washington Post.
Два – три дни след налагането на “блокадата”, ефектът вече се е усещал върху целия обществен живот, в това число банки, болници, образователни платформи, пътнически услуги, доставки и какво ли още не. На практика, редица инстанции спряха работа заради липсата на свързаност, пише The Washington Post.
Оказа се, че идеята е неприложима
AP News съобщава, че желанието да се ограничи достъпът до “опасно съдържание” се е сблъскало с факта, че дори и самият режим използва интернет и телекомуникации за управление, комуникация и пропаганда. В същото време е ясно, че изключването не може да бъде едностранно и избирателно без да засегне и тях.
The Washington Post пък съобщава, че липсата на интернет е блокирала и бизнеса, разрушила е веригите на доставка и е лишила гражданите от услуги, които разчитат на дигитална инфраструктура. Това създаде риск от ескалиране на гражданското недоволство, което е опасно за режим, който се нуждае от контрол.
Организации за права на човека и ООН предупредиха за сериозни последици върху жизнените възможности на населението и призоваха за възстановяване на услугите, пише The Guardian.
Освен това, режимът се оказа неспособен да поддържа алтернативи, когато изключи централизираното управление и осигури свързаност само за себе си, тъй като всичко това би излязло много скъпо и би струвало много пари.
Връщането назад е било по-трудно от очакваното
В анализа си CNN обръща внимание, че талибаните са подценили зависимостта на модерното общество от интернет и информационните системи.
Докато те смятаха, че ще могат да върнат страната назад, реалността се оказа, че образование, здраве, финанси и други вече са дигитално интегрирани и няма как да се спре интернета, без всичко да пострада.
Освен това, местното население и бизнесът вече разчитат на интернет за всичко и рестрикциите не се приемат без последствия.
Интернет блокадата означава усилване на изолацията на Афганистан и още по-голяма трудност за гражданите да се свържат със света.
Жените и момичетата, които вече са лишени от много права, бяха особено засегнати – дигиталните платформи често са тяхната единствена възможност за образование, работа и общуване, казват от The Guardian.
Блокадата на интернет в Афганистан е опит на талибаните да затегнат контрол в дигиталното пространство под религиозен или морален предлог, но се провали в прагматическата реалност на съвременния свят.
Тя изкара наяве, че връщането назад не е просто въпрос на декрет – инфраструктурата, зависимостта от Интернет и икономическите реалности са по-дълбоки, отколкото режимът си мислеше.
