София, България
Няма как „стената срещу дронове“ да бъде изградена в рамките на една година, заяви бившият министър на отбраната Тодор Тагарев. Той предупреди, че България и страните от източния фланг на НАТО са изправени пред сериозни технологични и организационни предизвикателства, които правят невъзможно бързото създаване на ефективен въздушен щит срещу дронове. Това е проблем, който не може да се реши с магическа пръчка, а изисква време и ресурси, които засега липсват.
Лидерите на Европейския съюз се събраха в Копенхаген, за да обсъдят спешни мерки за изграждане на защитна система срещу дронове. Тази „стена срещу дронове“ трябва да обхване България и още поне шест страни. Инициативата е отговор на нарастващите атаки с дронове, които заплашват критичната инфраструктура в Източна и Северна Европа.
„В рамките на една година може да бъде изградена частично тази стена, но системата на НАТО за противовъздушна и противоракетна отбрана, покриваща източния фланг, не е била подготвена за подобна заплаха“, обясни Тагарев. Никой не е очаквал масирано нахлуване на евтини дронове, комбинирано с ракетни удари. Тази реалност Украйна преживява вече повече от две години.
Нямаме технологията, въоръжените сили и организацията, смята бившият военен министър
Тагарев подчерта, че в някои от тези атаки са участвали над 800 летателни апарата в рамките на няколко часа. „Ние нямаме технологията, въоръжените сили и организацията, които да ни позволят да изградим бързо такава система“, каза той. Това поставя под въпрос възможността България да се превърне в надеждна част от европейския въздушен щит.
По думите му, в рамките на една година може да бъде изграден само мрежов сензорен комплекс, който събира и анализира данни за дроновете. Но формирането на ефективни средства за поразяване на дронове ще отнеме значително повече време. Военните все още не са срещали дрон-прехващач, използван в Украйна, а за да го имат, трябва да се обучават и да се организира системата на въоръжените сили.
„Насищането на източния фланг с такива системи ще бъде бавно, няма как да стане за една година“, категоричен е Тагарев. Според него, проектът за изграждане на системата трябва да се финансира от европейски фондове като „Бялата книга за европейска отбрана“ и допълнителните национални бюджети, които не попадат под ограниченията за дефицит и дълг.
Другият вариант е финансиране чрез заемите на Европейската комисия, които включват около 3 милиарда евро за България. Тези пари обаче ще трябва да се връщат след 10 години, което поставя допълнителна тежест пред страната.
Тодор Тагарев не скрива тревогата си от факта, че България и съюзниците ѝ не разполагат с адекватни средства в лицето на новите заплахи. Ситуацията е тревожна, а времето за реакция – ограничено. Въздушният щит, който се опитват да изградят, е изправен пред сериозни технологични и организационни пропасти.
