София, България.
Въпреки значителния ръст на соларните инсталации, възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) произвеждат само 1/6 от електричеството в страната. Данните показват, че производството на енергия от ВЕИ остава под очакванията, въпреки увеличението на инсталациите.
Според източници, производството на възобновяема енергия е нараснало с 32% през последната година. Въпреки това, общият дял на ВЕИ в електрическата мрежа е все още малък. В България, ядрените и въглищните електрически централи продължават да доминират, произвеждайки около 75% от общото количество ток.
Производството на електрическа енергия през 2023 година е 37,71 млн. мегаватчаса. Това е значителен спад от 5,08% спрямо предходната година. Потреблението на ток е нараснало с 0,85% и е достигнало 36,69 млн. мегаватчаса. Тези цифри пораждат опасения относно устойчивостта на енергийния сектор.
Основните производствени мощности остават ядрени и въглищни. АЕЦ “Козлодуй” и топлоелектрическите централи произвеждат 28,245 млн. мегаватчаса, което е спад с 10,81% в сравнение с предходната година. Ядрената централа и тецовете продължават да осигуряват стабилност на електрическата мрежа.
Въпреки увеличението на инсталациите за соларна енергия, възобновяемите източници осигуряват едва 6,59 млн. мегаватчаса. Това е под 1/6 от общото производство на електрическа енергия в България. Дори при ръст от 59,27% на големите соларни инсталации, намалението при вятърните централи е притеснително.
Необходимост от реформи в енергийния сектор
Производството от вятърни централи е намаляло с 11,43% при големите паркове. При малките вятърни инсталации спадът е 15,53%. Водните електрически централи също отчитат падение в производството – 2,87 млн. мегаватчаса, което е 6,67% по-малко от 2023 година.
Износът на електрическа енергия е намалял драстично, достигайки само 978,378 мегаватчаса. Това е значителен спад спрямо над 3,44 млн. за предходната година. Въпреки това, България остава нетен износител на ток, но с все по-сложна ситуация на международния пазар.
Цените на електрическата енергия за свободния пазар у нас са най-високите в Европа. На 6 януари, цената на мегаватчас в България е била 114 евро, докато в съседни държави цените са значително по-ниски. Тази ситуация предизвиква безпокойство сред потребителите и бизнеса.
Въпреки усилията за увеличаване на производството на възобновяема енергия, зависимостта от традиционните източници остава висока. Бъдещето на енергийния сектор е под въпрос, а необходимостта от реформи е належаща. Потребителите се притесняват от повишаващите се цени и нестабилността на доставките.
Ситуацията е тревожна. Необходимостта от иновации и нови технологии е наложителна. В противен случай, България рискува да се изправи пред още по-големи предизвикателства в енергийния сектор. Инвестициите в зелената енергия остават критично важни, но реализацията на тези проекти изисква време и ресурси.
Общото състояние на енергийния сектор в България е неустойчиво. Правителството трябва да предприеме спешни мерки за подобряване на ситуацията. В противен случай, рисковете за потребителите и бизнеса ще нараснат значително. Необходимо е да се осигури плавен преход към устойчиви източници на енергия.
Ключовият момент е в икономическите мерки, които ще се предприемат. Без адекватни действия, енергийният сектор в България ще остане в криза. Потребителите и индустрията искат яснота и сигурност, но настоящата ситуация е повод за сериозно безпокойство.
В заключение, модернизацията на енергийния сектор е от съществено значение за бъдещето на България. Потребителите очакват стабилност, а правителството трябва да отговори на тези изисквания. В противен случай, страната ще остане уязвима на глобалните енергийни предизвикателства.
