През последните няколко години в България се наблюдава устойчива тенденция към намаляване както на сключените бракове, така и на делата за разводи.
Данните на Националния статистически институт (НСИ) за 2024 г. потвърждават, че традиционните модели на семейство, партньорство и съжителство продължават да се трансформират, отразявайки по-дълбоки демографски и социално-икономически процеси в обществото.
Според официалната статистика през 2024 г. в страната са регистрирани около 20 643 брака, докато броят на разводите достига 8 650, което е с 438 по-малко спрямо предходната година.
Макар и парадоксално, спадът при разводите съвсем не е свързан с по-голяма брачна стабилност, а по-скоро с общото намаляване на броя на брачните съюзи.
Спадът при браковете: демографски, икономически и ценностни промени
Демографска криза и миграция
България е една от страните в ЕС с най-бързо намаляващо население, а застаряването е сред основните фактори, влияещи върху броя на сключените бракове. Делът на младите хора в активна възраст е значително по-малък в сравнение с предходните десетилетия, което естествено води до по-малък брой потенциални брачни двойки.
Към това се добавя и продължаващата външна миграция – според анализи на Евростат, над 1,1 милиона българи на възраст между 18 и 45 години живеят и работят в чужбина. Това директно влияе както върху броя на браковете, така и върху раждаемостта.
Промяна в нагласите към брака
Социолозите отбелязват, че бракът вече не се възприема като задължителна стъпка в изграждането на семейство.
Все повече двойки предпочитат дългосрочно партньорство без сключване на граждански брак, съжителство на семейни начала и отлагане на брака за по-късна възраст.
Справка с данните на НСИ показва, че средната възраст за първи брак през 2024 г. е 31,4 години за мъжете и 28,5 години за жените, което е увеличение с повече от пет години спрямо началото на 2000-те.
Икономическа несигурност и финансов натиск
Високите разходи за живот, неизвестността около работните пазари и жилищният проблем също играят роля. Младите двойки отлагат не само брака, но и създаването на семейство, докато не постигнат определена стабилност.
Изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ) от 2024 г. показва, че за над 60% от младите хора финансовата несигурност е основната причина да отлагат създаването на семейство.
Защо намаляват и разводите?
Разводите през 2024 г.: по-малко бракове означава и по-малко разводи
Регистрираните 8 650 развода през 2024 г. представляват спад спрямо 2023 г., но данните трябва да се разглеждат в контекста на общото намаляване на броя на браковете. По-малко сключени бракове естествено води до по-малко брачни разтрогвания в следващите години.
Взаимното съгласие остава водеща причина
Според данните на НСИ, около 60-65% от разводите са по взаимно съгласие. Останалите са поради „несходство в характерите“, „фактическа раздяла“ или други причини.
Експертите уточняват, че разводът по взаимно съгласие е предпочитан, защото е по-бърз, по-евтин и по-малко травматичен, особено когато има деца.
Променени семейни модели
Психолози и социолози отбелязват, че съвременните партньорства се характеризират с по-голяма откритост, по-реалистични очаквания и по-малко социален натиск за „запазване на брака на всяка цена“.
Ако преди поколенията са стояли във връзки поради обществен натиск или материални зависимости, днес двойките прекратяват отношенията си по-рано, но и по-често избират въобще да не сключват брак и да живеят заедно без официализация.
Съжителството без брак – това ли е новата „норма“ за семейство?
Проучванията на Европейската социална анкета показват, че България следва общоевропейска тенденция към увеличаване на т.нар. „консенсуални съюзи“.
Все повече двойки предпочитат този модел, защото им дава повече свобода, елиминира юридическите и финансови усложнения, не изисква разходи или формални процедури, а също и позволява „проверка на съвместимостта“ преди евентуален брак.
В скандинавските държави подобни съюзи са доминиращи, а данните показват, че България постепенно се придвижва в тази посока.
Какво означава тенденцията за бъдещето на българското общество?
По-малко бракове често се свързват и с по-ниска раждаемост, въпреки че съвременните модели показват, че децата могат да се отглеждат и без официален брак. В България обаче традиционно раждаемостта остава по-висока сред семейните двойки.
Българите стават по-прагматични, по-внимателни и по-индивидуалистично настроени при избор на партньорство. Поколението между 25 и 40 години поставя на преден план професионалното развитие, финансовата стабилност и жилищната обезпеченост
преди брака и създаването на семейство.
Наблюдава се ръст на едночленните домакинства, по-късно създаване на семейство, промени в нуждите от жилища и промени в социалната политика (детски градини, семейни помощи и др.)
Интересно е да се отбележи и едно наблюдение, а именно, че по-късните бракове са много по-стабилни.
Данните сочат, че при двойките, които се женят след 30-годишна възраст, има значително по-нисък риск от развод.
Тенденцията при браковете отразява динамиката на съвременното общество
Намаляването на броя на браковете и разводите в България е сложен процес, който отразява едновременно демографските промени, икономическата среда и трансформацията на обществените ценности.
Въпреки спада, експертите подчертават, че това не означава разпад на семейството – напротив, наблюдава се пренареждане на модела, при който хората встъпват в брак по-късно, по-съзнателно и по-рядко прибягват до развод.
Както отбелязват демографите, българското общество навлиза в нова фаза, в която традиционният брак и съвременното партньорство съществуват паралелно, а решенията на хората се влияят повече от лични убеждения, отколкото от социални норми.
