Пролетта вече е в разгара си, тревите са буйни, а честите дъждове създават идеални условия не само за растежа на растенията, но и за кърлежите.
Не случайно в последните седмици от различни места в страната идват сигнали за нарастващ брой ухапани хора.
Повечето от тези случаи минават незабелязано в ежедневието, докато някой не се окаже лично засегнат и не влезе в статистиката на потърсилите помощ.
У нас няма единен национален регистър за всички ухапани от кърлежи или за всички, потърсили медицинска помощ след подобен инцидент.
Налични са само седмичните епидемиологични данни за заболявания, предавани чрез преносители.
В последната отчетена седмица, според информацията на здравните власти, са регистрирани 4 случая на Лаймска болест, 2 на Ку-треска и 4 на Марсилска треска.
И трите инфекции могат да имат сериозно протичане, затова профилактиката остава особено важна.
Какво представляват кърлежите и от къде идват рисковете, свързани с тях
Кърлежите са паякообразни паразити, които се хранят с кръв и предпочитат влажни места с гъста растителност.
Най-често ги има в зелени площи с висока трева, в паркове, градинки, пасища, гори и селскостопански райони.
Те се ориентират по топлината, въглеродния диоксид и миризмата на потенциалния гостоприемник, след което се захващат за кожата и търсят по-топли и влажни места с по-тънка кожа.
Опасността идва от това, че кърлежът може да остане прикрепен с часове и дори дни, без човек да го усети.
Колкото по-дълго стои върху тялото, толкова по-висок е рискът от пренасяне на инфекция.
Ако паразитът е източник на бактерии или вируси, те могат да преминат в кръвта на човека именно по време на храненето.
По големината на „нахранения“ кърлеж често може да се разбере, че е стоял по-дълго време.
Това обаче не означава автоматично зараза – между 5 и 30% от кърлежите са преносители на Лаймска болест, а и не всеки заразен кърлеж задължително предава инфекцията, особено ако бъде открит и отстранен бързо.
Експертите обясняват, че за предаване на инфекцията обикновено са нужни поне 1-2 дни. Затова бързото откриване е от ключово значение.
Проблемът е, че наличието на кърлеж невинаги се забелязва навреме, а липсата на видим паразит не изключва възможността човек вече да е бил ухапан.
Пръскането срещу кърлежи е задължение на общините и в много градове то се извършва по график.
В София например обработките обикновено започват през март и април, а следва и втора фаза през май.
Пръскат се големите паркове, градинки, междублокови пространства, гробища и зелени площи покрай основни булеварди.
Ефектът обаче е по-добър само ако теренът е окосен и времето е сухо, защото дъждът отмива препаратите. Това понякога пречи на точния график и може да допринесе за по-висок брой случаи.
Освен това общините не могат да обхванат всички зелени терени, а частните и дивите площи остават извън пряк контрол. Именно затова през май и юни личната предпазливост е най-важна.
Как да се предпазим
При разходка в парк или излет сред природата е добре да се носят дълги панталони и дрехи с дълги ръкави, а крачолите да се пъхат в чорапите.
Препоръчителни са светлите дрехи, защото върху тях по-лесно се забелязват кърлежи. Добре е да се използват репеленти, предназначени срещу кърлежи, като е важно да се знае, че те не бива да се нанасят едновременно със слънцезащитен крем – нужно е известно време между двата продукта.
След престой в тревни площи е добре тялото да се оглежда още на място. Най-често паразитите се откриват под мишниците, зад коленете, в слабините, зад ушите, по скалпа, около корема и по глезените или ходилата.
Не бива да се забравя, че кърлежът може да бъде и много малък – под формата на ларва или нимфа – и също да остане незабелязан.
Ако бъде открит кърлеж, най-добре е да не се вади самостоятелно, особено без опит. Добре е да се потърси лекар или спешен кабинет, макар че в някои случаи прегледът може да не се покрива като спешен.
Ако все пак се реши отстраняване у дома, то трябва да стане с пинсета, като паразитът се хване възможно най-близо до кожата и се издърпа бавно, без усукване. Не е добре мястото да се маже предварително с олио или мазнини. След това кожата трябва да се дезинфекцира със спирт или йод.
След ухапване е важно човек да се наблюдава поне няколко седмици. Инкубационният период на Лаймската болест е между 3 и 30 дни, а сигнал за лекарска консултация са зачервяване, болка, подути лимфни възли и особено пръстеновидно зачервяване, което се разраства и достига поне 5 см.
Трябва да се обърне внимание и на температура, главоболие, болки в ставите, мускулни оплаквания и обриви. Дори да няма симптоми, е препоръчително след около месец да се направи изследване.
Лечението на потвърдена Лаймска болест е с антибиотици и не бива да се отлага, тъй като нелекувана инфекцията може да остави трайни последици.
При Марсилската треска, която също е сред по-честите заболявания, предавани от кърлежи у нас, на мястото на ухапването често се вижда тъмно петно или уплътнение.
Инкубационният период е по-кратък – обикновено 3 до 7 дни, а заболяването протича с висока температура, силно главоболие, мускулни и ставни болки, гадене, повръщане и характерен обрив. И тя може да доведе до сериозни усложнения, ако не бъде лекувана навреме.
Добрата новина е, че с настъпването на летните жеги рискът постепенно намалява. Когато тревите изсъхнат и влагата отстъпи, условията за кърлежите стават по-неблагоприятни и случаите на ухапвания обикновено намаляват.
