В ранните часове на 3 януари 2026 г. американските въоръжени сили изпълниха „Операция Абсолютна Решимост“ – масирана военна атака срещу Каракас, при която бе заловен президентът Николас Мадуро.
Това е най-мащабната американска военна интервенция в Латинска Америка от инвазията в Панама през 1989 г. и поставя под въпрос самите основи на следвоенния международен ред.
Около 1:50 ч. местно време жителите на венецуелската столица се събудиха от най-малко седем мощни експлозии. Американски специални части от елитното подразделение „Делта Форс“, подкрепени от оперативници на ЦРУ, изпълниха светкавична атака срещу Форт Тиуна – най-големия военен комплекс на страната.
Там те заловиха Мадуро и съпругата му Силия Флорес. Едновременно с това бяха нанесени удари по военното летище Ла Карлота, пристанището Ла Гуайра и военни инсталации в щатите Миранда, Арагуа и Ла Гуайра.
Президентът Доналд Тръмп обяви в 4:21 сутринта източно време, че двамата са „заловени и изведени от страната“ и ще бъдат изправени пред съд по обвинения в наркотероризъм в Ню Йорк.
Той описа как е наблюдавал операцията „като телевизионно шоу“ и я определи като „една от най-зашеметяващите, ефективни и мощни демонстрации на американска военна мощ и увереност в историята“.
Атаката продължила под тридесет минути. Американските сили са понесли ранени, но няма съобщения за загинали американци. Венецуела твърди, че са убити правителствени и военни служители, но не е посочила конкретни числа.
Правната обосновка на Вашингтон се основава на федералното обвинение срещу Мадуро от 2020 г. за конспирация за наркотероризъм. Ново обвинение, публикувано на 3 януари, добавя обвинения за конспирация за внос на кокаин и притежание на оръжия.
Главният прокурор Памела Бонди обяви, че Мадуро ще се яви пред Южния окръг на Ню Йорк, където може да получи десетилетия затвор.
Администрацията твърди, че присъствието на агенти на ФБР заедно с „Делта Форс“ прави операцията „предимно правоприлагаща функция“ – характеристика, която правни експерти по международно право категорично оспорват.
Изявленията на Тръмп след залавянето обаче предизвикаха тревога дори сред нациите, които години наред се противопоставяха на режима на Мадуро. Съединените щати ще „управляват страната“, докато могат да проведат „безопасен, правилен и разумен преход“, заяви американският президент.
Американските петролни компании ще „изхарчат милиарди долари, за да поправят лошо разрушената инфраструктура“, а американските войски ще поддържат „присъствие във Венецуела по отношение на петрола“.
Тръмп се позова на своята „Доктрина Донро“ – негова версия на историческата Доктрина Монро от 1823 г. – предупреждавайки, че „американското господство в Западното полукълбо няма да бъде поставяно под въпрос отново“.
Противоречиви реакции
Глобалната реакция разкрива дълбоки разломи в международния ред. Президентът на Бразилия Лула да Силва нарече действието „тежко оскърбление на венецуелския суверенитет“, което „преминава неприемлива граница“ и „напомня за най-лошите моменти на намеса в Латинска Америка“.
Колумбийският президент Густаво Петро незабавно разположи военни сили по венецуелската граница и поиска извънредни заседания на Съвета за сигурност на ООН и Организацията на американските държави.
Мексиканската президентка Клаудия Шейнбаум осъди операцията като „явно нарушение“ на Хартата на ООН.
Русия и Китай издадоха остри осъждания. Москва нарече интервенцията „акт на въоръжена агресия“ и поиска спешно заседание на Съвета за сигурност на ООН, докато Пекин изрази, че е „дълбоко шокиран“ от „безсрамното използване на сила срещу суверенна държава“, което „сериозно нарушава международното право“. Иран определи операцията като „флагрантно нарушение на националния суверенитет“.
От другата страна на барикадата аржентинският президент Хавиер Милей празнува с възклицанието „Свободата напредва! Да живее свободата!“, хвалейки „залавянето на диктатора“.
Еквадорският президент Даниел Нобоа каза на венецуелската опозиция: „Време е да си върнете страната. Имате съюзник в Еквадор.“
Френският президент Еманюел Макрон приветства това, че венецуелците са „освободени от диктатура“ – докато външният му министър едновременно с това нарече операцията нарушение на международното право.
Европейският съюз зае предпазлива позиция. Върховният представител Кая Калас призна, че на Мадуро „му липсва легитимност“, но подчерта, че „принципите на международното право и Хартата на ООН трябва да бъдат спазвани“.
Как се стигна до тук
Пътят към тази драматична развръзка започна с президентските избори във Венецуела на 28 юли 2024 г.
Контролираният от правителството Национален избирателен съвет обяви Мадуро за победител с 51,2% срещу 44,2% за опозиционния кандидат Едмундо Гонсалес Уррутия – и безпрецедентно в историята на венецуелските избори отказа да публикува подробни резултати по избирателни секции.
Опозицията обаче се беше подготвила за точно този сценарий. Приблизително шестстотин хиляди доброволци, организирани в така наречените „командитос“, се намираха при машините за гласуване в цялата страна, събирайки физически копия на официалните протоколи с QR-кодирани резултати.
В рамките на дни те публикуваха резултати от над осемдесет процента от избирателните секции, показващи победа на Гонсалес с приблизително 67% срещу 30% – разлика от около четири милиона гласа. С други думи, Мадуро е понесъл драматична загуба.
Международната оценка
Центърът „Картър“, основният международен наблюдател на изборите, издаде унищожителна оценка:
„Президентските избори във Венецуела през 2024 г. не отговориха на международните стандарти за изборна честност и не могат да бъдат считани за демократични.“
Експертният панел на ООН потвърди автентичността на публикуваните от опозицията протоколи.
Правителството на Мадуро никога не предостави доказателства за твърдените от него резултати, обвинявайки „кибератака от Северна Македония“ – твърдение, което македонското правителство категорично отрече.
Политологът от Станфорд Стивън Левицки характеризира случилото се като „една от най-възмутителните изборни измами в съвременната латиноамериканска история“.
Мария Корина Мачадо, носителката на Нобеловата награда за мир за 2025 г., която беше забранена да се кандидатира и живееше в нелегалност във Венецуела повече от година, издаде писмо, обявявайки „Времето за свобода е дошло!“
Тя призова Гонсалес Уррутия „незабавно да поеме конституционния си мандат“ като президент и върховен главнокомандващ.
Самият Гонсалес, 76-годишен кариерен дипломат в изгнание в Испания, написа: „Венецуелци, това са решаващи часове, знайте, че сме готови за голямата операция по възстановяване на нашата нация.“
Режимът се бунтува
От страната на режима вицепрезидентката Делси Родригес, която според информации е била в Русия, когато са нанесени ударите, направи телевизионно обръщение с искане за „доказателство за живот“ за Мадуро и Флорес.
Появявайки се заедно с вътрешния министър Диосдадо Кабейо и военни лидери, тя настоя, че Мадуро остава „единственият президент на Венецуела“ – пряко противоречейки на твърдението на Тръмп, че тя вече е била „заклета“ и ще сътрудничи на САЩ.
Министърът на отбраната Владимир Падрино Лопес нарече операцията „най-голямото безобразие, което страната е претърпяла“ и нареди пълно разгръщане на въоръжените сили.
Дали армията – изтощена от години политизация, с остаряло руско оборудване и съобщения за нисък морал – може или ще окаже сериозна съпротива, остава въпрос без ясен отговор.
Икономичесто опустошение
Политическата криза се разгръща на фона на икономическо опустошение с апокалиптични измерения.
Брутният вътрешен продукт на Венецуела се е свил с приблизително осемдесет процента от 2014 г. насам, падайки от 372 милиарда долара през 2012 г. до около 82-110 милиарда долара днес.
Инфлацията е скочила до 172% към април 2025 г. Минималната заплата остава замразена на сума, еквивалентна на приблизително 3,60 долара месечно, докато основната хранителна кошница за петчленно семейство струва над петстотин долара.
Между седемдесет и осем и осемдесет и два процента от населението живее в бедност, като над половината – в крайна бедност.
Здравната система се е сринала напълно. Миграционната криза е произвела най-голямото външно разселване в Америките: между 7,7 и 7,9 милиона венецуелци – приблизително двадесет процента от населението преди кризата – са напуснали страната.
Възможните сценарии
Няколко сценария могат да се развият в следващите дни и седмици. При оптимистичния вариант Гонсалес и Мачадо се завръщат и установяват преходно правителство с международна подкрепа, но те нямат военна подкрепа нито институционален контрол.
При песимистичния сценарий Кабейо, Падрино Лопес или други твърдолинейни опитват да поддържат контрола на чавизма, потенциално подкрепени от Куба, Русия или Китай.
Най-опасният вариант предвижда фрагментация на властта и появата на множество конкуриращи се центрове, което би задълбочило хуманитарната катастрофа до непредвидими размери.
Труъмп дава гаранции за подкрепа по време на прехода
Заявеното намерение на Тръмп да „управлява“ Венецуела до прехода създава собствени и не по-малко сериозни усложнения.
Лидери от американския Конгрес от двете партии вече изразиха загриженост относно липсата на предварително упълномощаване – комитетите по въоръжените сили не бяха уведомени преди операцията.
Демократическият сенатор Тим Кейн призова за резолюция, блокираща по-нататъшни военни действия без одобрение от Конгреса.
Дори някои републиканци, макар да хвалят залавянето на Мадуро, изразиха безпокойство относно перспективата за безкрайни военни ангажименти в региона.
Трети януари ще остане в историята
Третият ден на януари 2026 г. отбелязва повратна точка не само за Венецуела, но и за самия международен ред, изграждан от 1945 г. насам.
Съединените щати демонстрираха готовност да използват превъзхождаща военна сила срещу суверенна нация въз основа на наказателни обвинения – обосновка, която, каквито и да са нейните достойнства конкретно срещу Мадуро, установява прецедент за бъдещи интервенции.
Осъждането от традиционни съюзници на САЩ като Франция, Германия и Обединеното кралство – дори докато признават нелегитимността на Мадуро – отразява искрена тревога относно този прецедент.
Когато най-могъщата държава в света решава, че може да арестува чуждестранни лидери по собствена преценка, какво остава от принципите на Вестфалския мир и суверенното равенство на нациите?
За Венецуела освобождаването от диктатурата на Мадуро в никакъв случай не гарантира демократичен преход. Институциите на страната са систематично ерозирани в продължение на две десетилетия.
Армията остава в ръцете на офицери, повишавани заради лоялност, а не компетентност. Икономиката не може да функционира без масивни външни инвестиции и експертиза.
Опозицията, макар да се радва на народна подкрепа от около седемдесет процента, няма опит в управлението и е изправена пред чавистко движение, което запазва значителна подкрепа сред бедните слоеве на населението.
Следващите седемдесет и два часа ще бъдат решаващи
Следващите седемдесет и два часа ще бъдат решаващи. Ще приеме ли венецуелската армия прехода или ще се съпротивлява?
Ще се завърнат ли опозиционните лидери безопасно в страната си? Ще преговарят ли чавистките фигури за амнистия или ще изберат въоръжена съпротива?
И най-важният въпрос: ще приеме ли администрацията на Тръмп истински воден от венецуелците преход, или ще се опита да наложи договорености, служещи преди всичко на американските интереси – особено по отношение на онези 303 милиарда барела доказани петролни резерви, най-големите в света?
Отговорите на тези въпроси ще определят не само бъдещето на една латиноамериканска държава, но и контурите на международния ред за десетилетия напред.
