Белград, Сърбия
Санкциите на САЩ срещу сръбската петролна компания NIS, управляваща единствената рафинерия в страната, влязоха в сила на 9 октомври след дълго отлагане. Това решение идва след месеци на напрежение и забавяне, докато Сърбия се готви за тежки икономически последствия.
САЩ наложиха санкции на Petroleum Industry of Serbia (NIS) още през януари, като част от усилията си да ограничат руската енергетика след инвазията в Украйна през 2022 г. Въпреки многократните отлагания, ограниченията вече са в ход и създават сериозна тревога в сръбската икономика и политическия елит.
Компанията все още не е получила удължаване на специалния лиценз от Министерството на финансите на САЩ, посочиха от NIS сутринта на 9 октомври. Това означава, че санкциите са активни и всякакви финансови операции с компанията са забранени от американска страна.
NIS работи за преодоляване на кризата, като обяви, че ще сътрудничи с американските власти в опит да бъде извадена от списъка със санкции. Компанията твърди, че разполага с достатъчно запаси от суров петрол и че бензиностанциите са напълно заредени с горива, което засега предотвратява остър дефицит на пазара.
Сериозни последици за сръбската икономика и енергетика
Президентът Александър Вучич предупреди още на 6 октомври, че санкциите ще ударят най-вече банковия сектор. „Няма банка в света, която би рискувала да наруши санкциите на САЩ“, заяви той, подчертавайки, че чуждестранните разплащателни карти скоро ще спрат да работят в сръбските бензиностанции. Това ще принуди гражданите да използват само сръбски карти или пари в брой.
Вучич съобщи, че води преговори за бъдещето на NIS, включително възможно изтегляне на руските акционери. Той обаче не скри, че това е трудно постижимо, тъй като Русия не желае да продава дяловете си.
Икономистът Горан Радосавлевич предупреди, че санкциите могат да засегнат широк спектър от сектори – от финансите до селското стопанство, както и доставките на реактивно гориво за авиокомпанията Air Serbia. Той изтъкна, че финансовият сектор трябва незабавно да прекрати всякакви транзакции с NIS, за да не бъде санкциониран.
„Русия не иска да се раздели с акциите си, защото политическото значение на NIS е огромно“, добави Радосавлевич. Това прави ситуацията още по-напрегната и рискова за сръбската енергийна сигурност.
Сърбия остава силно зависима от руския газ и въпреки желанието си за членство в ЕС, отказва да наложи собствени санкции, което допълнително усложнява баланса между Запада и Москва.
45% от NIS са собственост на Газпром Нефт, а около 30% – на сръбската държава. Останалите дялове са в ръцете на миноритарни акционери, което прави структурата на собствеността сложна и чувствителна на външен натиск.
Санкциите на САЩ идват в момент, когато договорът за доставките на руски газ изтича, а преговорите за ново споразумение продължават, създавайки допълнителна несигурност.
Тази енергийна криза идва на фона на нарастващото геополитическо напрежение в региона и представлява сериозна заплаха за стабилността на Сърбия. Вучич предупреди, че предстои тежка зима и че страната ще направи всичко възможно да осигури топлина и гориво на гражданите си.
Въпреки това, реалността изглежда мрачна и обещава да доведе до сериозни икономически и социални сътресения. Санкциите срещу NIS вече не са просто политическо послание, а реална заплаха за ежедневието на милиони хора в Сърбия.
