Люксембург, Люксембург
В знаково решение Европейският съд в Люксембург постанови, че Европейската комисия, ръководена от председателя Урсула фон дер Лайен, трябва да преразгледа отказа си да предостави достъп до текстовите съобщения, разменени между фон дер Лайен и главния изпълнителен директор на „Пфайзер“ Алберт Бурла.
Тези съобщения, свързани с преговорите за закупуване на ваксини срещу COVID-19 на стойност 35 милиарда евро, са в центъра на скандала, наречен „Пфайзергейт“.
Решението на съда, обявено днес, е победа за прозрачността и отговорността в институциите на ЕС, но повдига нови въпроси за управлението на фон дер Лайен и бъдещето й като лидер на Комисията.
Случаят „Пфайзергейт“
Скандалът, който разтърси доверието в европейските институции, започна през 2021 г., когато „Ню Йорк Таймс“ разкри, че фон дер Лайен е водила лични преговори с Бурла чрез текстови съобщения и телефонни разговори, заобикаляйки стандартните процедури за обществени поръчки.
Съдът днес анулира решението на Комисията да откаже достъп до тези съобщения, като постанови, че те представляват официални документи, подлежащи на разкриване.
Според „Политико“, Комисията сега е пред дилема: да изпълни решението и да предостави съобщенията или да обжалва, което може допълнително да навреди на репутацията й.
„Това е прецедент, който ще промени начина, по който европейските институции се отнасят към прозрачността“, коментира Бондин Клоостра, адвокат на „Ню Йорк Таймс“, която води делото.
Тя подчерта, че използването на текстови съобщения за вземане на решения с огромно обществено значение не може да остане извън контрола на гражданите.
Случаят „Пфайзергейт“ не само разкри слабости в управлението на обществените поръчки в ЕС, но и постави под въпрос личната отговорност на фон дер Лайен.
Критиците я обвиняват, че е повторила практиката си от времето, когато беше министър на отбраната на Германия – тогава тя също изтри съобщения от телефона си, след като беше разследвана за неправомерно възлагане на договори.
Хронология на скандала „Пфайзергейт“
- Февруари 2021 г. – Пандемията от COVID-19 поставя ЕС под напрежение. „АстраЗенека“, основният доставчик на ваксини, съобщава за производствени проблеми, което води до недостиг на дози. ЕС обявява, че е близо до подписване на мега-договор с „Пфайзер“ за 900 милиона дози ваксини на стойност 35 милиарда евро, с опция за още 900 милиона.
- Април 2021 г. – „Ню Йорк Таймс“ публикува разкритие, че Урсула фон дер Лайен е водила лични преговори с Алберт Бурла чрез текстови съобщения и обаждания. Това предизвиква въпроси за прозрачността на процеса.
- Лято 2021 г. – Немският сайт Netzpolitik.org иска достъп до съобщенията, но Комисията отказва. Жалба е подадена до Европейския омбудсман Емили О’Райли, която започва разследване през септември.
- Януари 2022 г. – О’Райли обвинява Комисията в „лошо управление“, след като й е отказан достъп до съобщенията. Комисията твърди, че няма задължение да съхранява текстовите съобщения.
- Юли 2022 г. – Омбудсманът потвърждава констатацията си за лошо управление и остро критикува Комисията за липса на прозрачност.
- Октомври 2022 г. – Европейската прокуратура (EPPO) потвърждава, че разследва сделките за ваксини в ЕС. Вицепрезидентът на Комисията Маргаритис Схинас защитава процеса, твърдейки, че преговорите са били „структурирани“ и не са водени само от фон дер Лайен.
- Януари 2023 г. – Специална комисия на Европейския парламент предлага фон дер Лайен да бъде разпитана публично, но предложението е отхвърлено. Вместо това се решава тя да отговаря на въпроси при закрити врата.
- Януари 2023 г. – „Ню Йорк Таймс“ завежда дело пред Европейския съд, настоявайки за достъп до съобщенията. Делото повдига ключовия въпрос дали текстовите съобщения са официални документи.
- Април 2023 г. – Белгийският лобист Фредерик Балдан завежда дело срещу фон дер Лайен в Лиеж, обвинявайки я в корупция, унищожаване на документи и злоупотреба с власт. Скоро след това акредитацията му като лобист е отнета.
- Май 2024 г. – Унгария и Полша се присъединяват към делото в Лиеж. Адвокатът на Балдан, Диан Протат, се сблъсква с отказ от EPPO да предостави досие по разследването.
- Ноември 2024 г. – Европейският съд провежда публично изслушване по делото на „Ню Йорк Таймс“. Журналистката Матин Стевис-Гриднеф, която първа разкрива за съобщенията, подчертава необходимостта от по-голяма прозрачност в ЕС в сравнение с практиките в САЩ.
- 15 май 2025 г. – Европейският съд постановява в полза на „Ню Йорк Таймс“, анулирайки отказа на Комисията да предостави съобщенията. Решението задължава Комисията да преразгледа искането за достъп.
Какво следва в Европейския парламент?
Решението на съда е удар по репутацията на фон дер Лайен, особено в момент, когато тя се готви за потенциално преизбиране като председател на Комисията.
Общественият натиск за прозрачност нараства, а критиките към нея се усилват от страни като Унгария и Полша, които настояват за оттегляне на кандидатурата й.
В същото време белгийското дело срещу нея продължава, като Балдан и поддръжниците му искат забрана тя да заема постове в европейските институции, докато разследванията не приключат.
