Докато Москва мълчи публично, зад кулисите се разгръща кошмар за Владимир Путин. След загубата на Сирия и Венецуела, Русия сега наблюдава безпомощно как нейният най-важен съюзник в Близкия изток – Ислямска република Иран (и по-конкретно иранският режим) – се разпада под напора на най-масовите протести от 1979 година насам.
За Кремъл това не е просто загуба на още един партньор. Това е потенциално геополитическо бедствие, което може да прекрати руското влияние в региона и да остави Москва без критични военни ресурси в разгара на войната в Украйна, защото както е добре известно, именно Иран е сред основните източници на въоръжаване за Руската федерация.
Безмълвието на Путин говори повече от думи
Показателно е, че нито Кремъл, нито лично Владимир Путин са направили публично изявление по повод на протестите в Иран.
Това мълчание е красноречиво. Русия се е научила, че публичната подкрепа за падащи режими може да се окаже контрапродуктивна.
Вместо това Москва наблюдава и се подготвя за различни сценарии – включително за евакуация на висшето ръководство на Иран на руска територия.
Според разузнавателни доклади, цитирани от The Times, иранският върховен лидер Аятолах Али Хаменей е изготвил план Б за бягство в Русия заедно с около 20 членове на семейството му и близки съветници, включително сина му Моджтаба, ако силите за сигурност започнат да дезертират по време на текущите протести.
Още по-тревожно за Москва е, че руски военнотранспортни самолети Ил-76 са извършвали необичайно голям брой полети до Техеран от края на декември, докато протестите се разпространяваха из цяла страна.
Авиационното издание Air Cargo Week съобщава, че между 27 декември 2025 и 1 януари 2026 година самолети, представени като граждански полети, са извършвали редовни ротации между Минералние Води в Южна Русия и Техеран, избягвайки въздушното пространство на страните от НАТО.
Има данни, че част от иранското злато вече е било прехвърлено в Русия, докато режимът се подготвя за възможен колапс. Британският депутат Том Тугендат попита правителството дали тази информация показва, че иранските лидери се подготвят „за живот след падането“.
Какво се случва в Иран: Анатомия на колапса
Икономическа катастрофа без аналог
Протестите започнаха на 28 декември 2025 година в Техеран, когато търговци от Големия базар затвориха магазините си в знак на протест срещу икономическия хаос. Иранският риал достигна рекордно ниско ниво от 1.45 милиона риала за долар – спад от 56% само за шест месеца. Това е не просто девалвация – това е колапс на националната валута.
Инфлацията достигна 42.2% през декември 2025, като цените на храните скочиха с 72%, а на медицинските стоки – с 50% на годишна база.
За обикновените иранци това означава, че млечните продукти са поскъпнали 6 пъти през 2025 година, а други стоки – над 10 пъти.
Правителството опита да стабилизира риала, но на 6 януари валутата отново счупи рекордно ниското си ниво, достигайки 1.5 милиона за долар, което предизвика остър скок на цените на хранителни и основни стоки.
От икономически до политически протести
Това, което започна като протест на търговците срещу валутния колапс, бързо се превърна в нещо много по-опасно за режима.
Протестите се разпространиха не само във всички 31 провинции на Иран, но и в малки селища, където се скандираха антиправителствени лозунги и се унищожаваха символи на правителството и Революционната гвардия.
Ключовият момент настъпи, когато търговците от Големия базар в Техеран – исторически критичен и стар съюзник на Ислямската република – се откъснаха от иранското правителство.
Това е сеизмична промяна. Базарджиите винаги са били гръбнакът на режима от 1979 година. Когато те излязоха на улицата, това показа, че дори традиционната опора на режима е изчерпала търпението си.
Кървава репресия и масови жертви
Отговорът на режима беше брутален. Върховният лидер Али Хаменей лично нареди да се стреля на живо по протестиращите, което доведе до масови кланета, оставили много протестиращи мъртви.
Това превръща опитите на режима да смачка протестите в едни от най-кървавите в модерната иранска история.
Над 10,000 души са били арестувани, а правителството прекъсна интернет връзките в опит да спре разпространението на информация за репресиите. Въпреки това протестите продължават.
Според опозиционни активисти, броят загинали е много по-висок и включва стотици протестиращи, макар че много експерти се опасяват, че истинският брой може да е дори и хиляди.
Военни удари и регионален колапс
Икономическата криза е само част от проблема. През 2025 година Иран претърпя унищожителни военни удари от Израел и САЩ.
През юни 2025 Израел, заедно със Съединените щати, атакуваха предимно ядрената програма на Иран.
Иран признава за огромни щети от ударите, макар че продължава спора със МААЕ относно мониторинга на ядрената си програма.
Иранската валута е загубила над 40% от стойността си откакто започна 12-дневният конфликт с Израел през юни 2025.
След 7 октомври 2023 Израел разглоби регионалната стратегия на Иран парче по парче – унищожи Хамас в Газа, удари Хизбулла в Ливан и срина иранската подкрепа в Сирия, кулминирайки в падането на Башар ал-Асад.
Защо Русия е в паника
Загубата на стратегически партньор
Макс Хес, основател на консултантската фирма Enmetena Advisory, обясни пред CNBC: „Москва вижда потенциалната загуба на Иран като много по-значителен риск за регионалната и националната си позиция, отколкото беше загубата на Сирия, Венецуела или влиянието ѝ в Армения през последните години“.
Причината е проста: Иран сам е регионален проектор на сила, който предлага на Русия платформа за изграждане на алианси и разширяване на собственото ѝ влияние.
След загубата на Сирия, след ареста на Мадуро във Венецуела, падането на Иран би означавало почти пълен колапс на руското влияние в Близкия изток. Русия не може да си позволи това, но също така не може да направи нищо, за да го предотврати.
Военни последици: Губене на дронове Shahed
Едно от най-критичните измерения на руско-иранското партньорство е военнотехническото сътрудничество. Иран доставя на Русия дронове Shahed, които стават централни за руската военна стратегия в Украйна.
Политическият стратег Михаил Шейтелман предупреди, че ако САЩ успеят да упражнят влияние над Иран, дроновете Shahed, които Русия получава от Техеран, могат да променят дестинацията си.
Още по-лошо: ако режимът колапсира, САЩ ще контролират и венецуелския, и иранския петрол. Това означава, че руският петрол става ненужен.
Икономически удар: Загуба на петролен партньор
Financial Times съобщи, че китайската петролна индустрия е загрижена, че може да загуби евтиния ирански петрол след залавянето на венецуелския президент Мадуро.
Иран и Русия са били ключови партньори в заобикалянето на западните санкции. Те са разработили сложни схеми за търговия с петрол, което им позволява да оцелеят въпреки международната изолация.
Икономическите партньорства на Иран с Китай, особено 25-годишното споразумение за стратегическо сътрудничество на стойност 400 млрд. долара, и стратегическото партньорство с Русия, подписано в началото на 2025, не са донесли икономическа стабилност.
Украинският учен Олексий Загородний казва: „Ако САЩ поемат контрола върху иранския петролен експорт, това ще постави Китай под натиск от всички страни. След ситуацията във Венецуела американците ще контролират половината от световните петролни доставки. И ако се добави Иран, ОПЕК+ като организация ще е мъртъв“.
Геополитическа изолация и регионална нестабилност
Марио Бикарски, старши анализатор за Европа и Централна Азия във Verisk Maplecroft, се съгласява, че колапсът на режима ще е тревожен за Москва и може да създаде по-широка регионална нестабилност в Кавказкия регион, който разделя Русия и Иран.
Той обяснява: „Имало е ирански протести в миналото и Русия винаги ги е наблюдавала, но никога не е реагирала, защото вероятно се е надявала, че иранският режим ще може да издържи на натиска. Но този път натискът се увеличава и той не е само вътрешен, но и външен“.
Бикарски предупреждава: „Ако иранският режим падне, Русия вероятно ще трябва да се втурне да намери нови начини да гарантира, че нестабилността не достига до границите ѝ“.
Украинската перспектива
Украинският президент Володимир Зеленски издаде двуезично персийско-английско изявление в подкрепа на протестите и призова международната общност да се намеси в полза на протестиращите, като отбеляза как те ще навредят на Русия: „Това е ясен знак, че няма да е по-лесно за Русия“.
Какво следва: Сценарии за бъдещето
Анализаторите очертават три възможни сценария за Иран и нито един от тях не запазва режима в сегашния му вид.
Сценарий 1: Революция и промяна на режима
Най-радикалният сценарий е пълен колапс и революция. Експертът Майкъл Доран пише: „Няма сценарий, в който Ислямската република преживее 2026 с непокътната си власт“.
Протестиращите вече открито искат смяна на режима. Докато скандиранията на протестиращите първоначално се фокусираха върху влошаващата се икономика, те се превърнаха в опозиция срещу самия режим в Иран.
Сценарий 2: Преустройство отвътре
Вторият сценарий предполага, че системата преживява чрез фундаментална реформа – нещо като прехода на СССР от комунизъм. Режимът се трансформира, но не изчезва.
За първи път Върховният лидер Али Хаменей и президентът Масуд Пезешкиан публично признаха, че отговорността за икономическата ситуация в Иран не може да се постави само върху санкциите.
Сценарий 3: Оцеляване чрез репресия
Третият сценарий е бъркотия. Ръководството потиска протестите, докато те не заглъхнат. Системата оцелява без формална промяна. Но излиза още по-слаба от преди: по-парализирана, по-изолирана и по-разчитаща на сила за функциониране.
Доран предупреждава: „Колапсът е възможен. Тежкият упадък е неизбежен. Нищо от това не прави Ислямската република безопасна. Като бясно куче, тя умира – но все още е изключително опасна“.
Международните реакции засилват паниката в Москва
Заплахите на Тръмп
Президентът Доналд Тръмп неколкократно предупреди, че САЩ са „заредени и готови“ ако иранските власти използват смъртоносна сила срещу протестиращите. Той също така обяви, че всяка страна, която прави бизнес с Иран, ще бъде ударена с 25% митá.
Тръмп каза, че докато САЩ остават отворени за сделка с Иран, ако Иран започне отново да възстановява ядрените си програми, „ще трябва да ги събарят“. Той също така каза, че САЩ ще интервенират, за да защитят протестиращите от държавно насилие.
Израел готви нов удар
Иранският анализатор д-р Нагибзаде прогнозира, че преди Новруз – 20 март 2026 – Израел в координация със САЩ може да извърши нов удар срещу Иран, след което „краят на тунела ще стане по-видим“.
Израелският министър-председател Бенямин Нетаняху заяви, че Израел няма да позволи на Иран да възстанови ракетните или ядрените си програми.
Евакуация на чужденци
Западните държави бързат да евакуират гражданите си. Администрацията на Тръмп призовава американските граждани да напуснат Иран незабавно поради ескалиращите протести. Посолството предупреждава, че не трябва да разчитат на помощ от американското правителство за напускане.
Канада, Франция и други държави също призовават гражданите си да напуснат страната. На 13 януари френските власти обявиха началото на изтеглянето на неосновен персонал от посолството си в Техеран.
Кошмарът на Москва продължава
За Русия колапсът на Иран би бил геополитическа катастрофа от размера на разпадането на Варшавския договор.
След загубата на Сирия, след ареста на Мадуро, падането на Техеран би означавало почти пълен крах на руското влияние в глобален мащаб.
Русия наблюдава безпомощно как нейният ключов партньор се разпада. Москва не може публично да подкрепи режима, защото това може да бъде контрапродуктивно.
Не може да изпрати и войски, защото вече няма такъв капацитет. Всичко, което може да направи, е да планира евакуация на Хаменей и неговия вътрешен кръг и да се надява, че репресивният режим ще успее да потуши протестите.
Но както пише Майкъл Доран: „Защо този път е различно? Защото режимът е загубил най-основния атрибут на функционираща държава: контрол върху валутата си“.
Икономиката е в колапс. Регионалната сила е разбита. Международната изолация се задълбочава. Народът е на улицата. А Русия може само да наблюдава как още един съюзник пада – този път може би най-важният от всички.
За Кремъл това не е просто загуба на партньор. Това е началото на края на руското влияние в Близкия изток. И Москва знае това. Затова мълчи. Затова е в паника.
