Скопие – Пътят на Република Северна Македония към членство в Европейския съюз винаги е бил отворен, но не и лишен от препятствия.
Въпреки че преговорите започнаха през 2022 г., страната продължава да среща съпротива, която идва най-вече от България и Гърция.
Тук става най-вече за въпроси, свързани с историята, езика и националната идентичност.
Тези спорове поставят един въпрос – може ли страната да бъде пълноценен член на ЕС, когато съседите ѝ все още имат нерешени възражения?
Ветото на България: между условности и интеграция
Balkan Insight, China-CEE Institute и Фондация Роберт Шуман изтъкват, че от години България поставя определени условия пред Скопие, за да се приема преговорна рамка за членство на Северна Македония.
Източници съобщават, че София настоява за конституционно признаване на българската общност в РС Македония, за механизми за защита на правата ѝ и за езикови уточнения в учебни програми и исторически трактовки.
През 2022 г. България се отказа от ветото си, след като бе постигнато т.нар. Френско предложение, според което РС Македония се съгласява да направи конституционни поправки, да признае българите като национално малцинство и да въведе гаранции в областта на образованието и правата на малцинствата.
Реализацията на тези ангажименти обаче остава спорна, тъй като македонският парламент не успя да ги приеме поради липса на достатъчно подкрепа, а новото правителство показва резерви към промени, които според критиците в Северна Македония биха нарушили националната идентичност.
Гръцкият въпрос бе свързан с името и символите
Balkan Insight, China-CEE Institute и Фондация Роберт Шуман припомнят, че с разрешаването на спора за името през 2018 г. чрез Преспанското споразумение, Гърция и Северна Македония са направили важна крачка напред.
Въпреки това, все още остават някои по-чувствителни теми: символите, учебниците, историческите наративи в училищата – всичко това са въпроси, които се следят внимателно от гръцка страна.
В случай на напредък в преговорите за ЕС, Гърция ще продължи да обръща внимание на тези въпроси, особено ако се засегне гръцкото национално наследство.
Предизвикателства пред ЕС: какво означава това за интеграцията
Допускането в ЕС на член, срещу който друга страна-член има несъгласия, би поставило прецедент, тъй като между страните членки не е желателно да има неразрешение спорове от подобен характер.
Европейският съюз изпитва вътрешни напрежения, сред които институционални, финансови, миграционни и кризисни, дори и без да се добавят към тях въпросите между Северна Македония и България.
В този контекст много анализатори питат дали няма добавянето на държава с нерешени вътрешни и междусъседски спорове да се окаже допълнително бреме за европейското семейство или тъкмо напротив – ще се окаже начин тези проблеми да се решат по-бързо, лесно и ефикасно?
При всички положения, път напред за Северна Македония има. Просто вместо внезапни, кардинални изменения, страната може да прилага гаранции поетапно – с мониторинг от ЕС и независими механизми за оценка.
Европейските институции могат да станат гарант за спазването на двустранните споразумения, за да намалят риска от нови препятствия.
Въпроси, които нямат лесен отговор
Република Северна Македония остава на кръстопът – от една страна е силното ѝ желание да се присъедини към ЕС, но от друга страна остават острата реторика, напрежението със съседите по чувствителни теми и дори собствените вътрешните дилеми на страната.
Много е важно ЕС да прецени дали има капацитета да се справи с тези въпроси и дали включването на балканската страна ще засили интеграцията или ще създаде нови напрежения, особено когато вече самият Европейски съюз се бори и огъва под тежестта на вътрешните си разделения по различни въпроси и ограничен капацитет за нови членства.
В крайна сметка, успехът на интеграцията на РС Македония ще зависи и от способността ѝ да преодолее трудностите, като засили и подобри отношенията със съседите си и същевременно запази националната си достойнство.
Не на последно място, важна роля ще играе и волята на ЕС да предостави не просто чадър, а реална гаранция за справедливост и баланс.
/ За този анализ са използвани следните източници:
- The Struggle of North Macedonia for EU Accession – Blue Europe Blue Europe
- Bulgaria monthly briefing: continuing disputes between Bulgaria and North Macedonia ( China-CEE Institute )
- Nationalist obstacles and geopolitical blind spots: the specific case of North Macedonia ( Фондация Роберт Шуман )
- Bulgaria-North Macedonia relations (historical overview) ( Уикипедия )
- North Macedonia’s path toward full EU membership stalled by impasse with Bulgaria – AP News
- Balkans clouds over EU enlargement – Financial Times
- Difficult disputes: the struggle of North Macedonia’s accession, LSE blog
- Reforming EU Enlargement Decision-Making – vetoes and decision rules (doiSerbia)/
