София, 2 декември 2025 – Докато войната в Украйна продължава вече почти четири години, все повече анализатори отбелязват парадоксален резултат:
вместо да възстанови руското господство над бившата съветска сфера на влияние, политиката на Путин постепенно го отдалечи от амбициите за влияние над Източна Европа.
Според скорошен анализ на британското издание The Telegraph, Русия губи позиции не само военно, но и политически и икономически в региона.
Молдова: Първата наистина голяма загуба
Най-символичната загуба за Кремъл през 2025 година беше неуспехът му да повлияе на изборите в Молдова. Москва инвестира значителни ресурси в кампанията за манипулиране на изборния резултат, включително финансови стимули и дезинформационни кампании, за което свидетелства разследване на BBC .
Социалните мрежи бяха ключово бойно поле в опитите на Кремъл да се намеси в изборите, но въпреки това, проевропейският лагер на президента Мая Санду постигна убедителна победа.
Този силен резултат представлява сериозна загуба за Кремъл и подчертава предизвикателствата, пред които е изправен Путин, докато се опитва да повлияе на изборите и да възстанови руското господство над страни, някога управлявани от Кремъл.
Всичко това се случва в момент, когато инвазията в Украйна поставя сериозни въпроси за способността на Москва да проектира и груба сила.
Геополитическите последици
Победата на проевропейските сили в Молдова има далечни последствия. За Украйна това означава избягване на възможен нов фронт във войната с Русия, ако прокремълски сили бяха спечелили контрол над молдовския парламент.
За Москва вотът е още един признак, че Русия губи влияние в цялата бивша съветска сфера на влияние и не успява да се конкурира с по-привлекателните идеи на демократичните опоненти.
Молдова сега е в силна позиция да напредне по пътя към европейска интеграция, което допълнително отдалечава страната от руската сфера на влияние.
Енергийната война: Още една загубена битка
Друг фронт, на който Путин губи влияние, е енергетиката. Трансформацията на световните пазари на природен газ отслабва икономическия инструментариум на Москва и прави тръбопроводната политика на Путин остаряла.
Преди изграждането на терминал за внос на втечнен природен газ през 2014 година, малката балтийска страна Литва беше 100% зависима от руски газ.
След това тя успя да преговаря с Газпром за 20% отстъпка в новия си договор. Това е показателен пример как глобалните LNG пазари дават на вносителите превъзходство.
Междувременно, опитите на Русия да пренасочи газовия си експорт от Европа към Китай показват, че именно Пекин, а не Москва, ще определя условията на газовата им връзка в момент, когато ликвидните глобални пазари дават на вносителите предимство.
Икономическата реалност
През 70-те години икономиката на Съветския съюз за известно време е била втора по големина в света след САЩ, като е възлизала на около 60% от размера на американската.
Днес, през 2025 година, икономиката на Русия е по-малка от тази на Италия, което показва, че Руската федерация сериозно е загубила своята икономическа тежест.
Руската икономика в наши дни е на ръба на рецесията и може във всеки един момент да се подхлъзне рязко в тази посока.
Цените на газа растат, банките са под натиск, а бизнесите се сблъскват с ограничения. Американските санкции и продължаващите украински атаки срещу петролни рафинерии влошават ситуацията. Министерството на икономическото развитие на Русия потвърждава, че страната е в трудно състояние.
Икономистите са разделени дали Русия е влязла в техническа рецесия – отговорът зависи от метода на сезонна корекция. Данните на Росстат показват, че растежът на БВП през второто тримесечие на 2025 година се забави до 1.1% на годишна база, но независими анализатори оценяват, че икономиката всъщност се свива.
Промишленото производство намалява през юни и юли, като добивният сектор се свива с 2.3% на годишна база, а 14 от 20 основни производствени отрасли намаляват производството между януари и юли.
Загуба на влияние в Близкия изток
Влиянието на Путин отслабва не само в Източна Европа, но и в Близкия изток. След като Башар ал Асад избяга в Москва след като беше свален от опозиционни групи водени от сунитската ислямистка организация Хаят Тахрир ал Шам, хватката на Москва върху региона, която включваше морски достъп до Средиземно море, отслабна.
Експерти коментират, че ако режимът на Асад беше “предястие”, загубата на иранския режим в руската орбита би била „основното ястие“. Дори ако режимът остане, Москва се сблъсква с перспективата да има стратегическо партньорство с губещия в конфликта.
Европейската отговорност
Въпреки че Путин губи влияние в Източна Европа, европейските правителства не могат да разчитат, че войната ще бъде разрешена с минимални усилия от тяхна страна.
Експерти предупреждават, че европейските лидери трябва да се откажат от илюзията, че Тръмп ще ги спаси от грабителя Путин.
Доналд Тръмп полага сериозни усилия за да постигне мир в Украйна, но до момента желанията на Путин и нуждите на Украйна са фундаментално несъвместими.
Украйна не може да направи достатъчно отстъпки, за да задоволи Путин, без фатално да подкопае собствената си сигурност.
А Путин е безразличен към човешките и финансови разходи на войната и е прекарал години в оформяне на руското общество за война.
Хибридната война продължава
Въпреки загубите, Кремъл не се предава. Москва разширява разходите си за информационна война и интензифицира усилията си, тъй като по някаква причина е убеден, че европейското общество е в упадък, каквото и да означава това. Руски дронове и самолети все по-често нарушават въздушното пространство на ЕС.
Путин използва примера с американския президент Доналд Тръмп като лидер, който преориентира страната си далеч от „глобалистката програма“ и към решаване на вътрешни проблеми.
Путин хвали Тръмп и политиката му поне шест пъти по време на реч и сесия с въпроси и отговори, което предполага, че Путин удвоява усилията си да привлече Вашингтон към нормализиране на отношенията с Русия, което би изолирало Европа.
Къде все пак Русия увеличи влиянието си?
Войната в Украйна, макар и да изолира Русия от Запада, парадоксално увеличи влиянието на Москва в Глобалния юг.
Въпреки грубото нарушение на украинския суверенитет, Москва не е била изолирана или наказана от Китай, Индия и някои други държави.
Но в Източна Европа картината е различна. Молдова, Балтийските държави и други бивши съветски сателити все по-категорично се обръщат към Запада.
Енергийната зависимост е отслабнала драматично, а демократичните ценности се утвърждават, докато руското влияние се топи.
Докато Путин може да продължава да заплашва и да проектира сила, фундаменталната реалност е, че хватката му над Източна Европа се изплъзва. Парадоксът на войната в Украйна е, че вместо да възстанови руското господство, тя може да сложи край на опитите за такова завинаги.
/ Този материал представлява анализ, базиран на западни медийни източници, в това число The Telegraph, BBC News, RealClearPolitics, Росстат, Министерство на икономическото развитие на Русия, Reuters /
