София, България
Инфлацията в страните от еврозоната се промени значително при смяната на валутата, предизвиквайки страхове и притеснения сред населението. През последните години, преминаването към еврото в държави като Хърватия, Литва и Латвия показа, че ефектът върху инфлацията е под една трета от процента.
Въпреки това, в Хърватия, където еврото бе въведено през 2023 година, средногодишната инфлация достигна 8.4 процента. Това е значително по-малко от нивата от 11 процента през 2022 година, когато Европа се изправи пред енергийна и продоволствена криза. По време на този период, ефектът от смяната на хърватската куна с евро върху цените през януари 2023 г. е под една четвърт от процента. Това обаче не попречи на значителното поскъпване на основни стоки и дори доведе до бойкот на магазините.
Промени и въздействия в различни държави
В отговор на общественото недоволство, хърватското правителство предприе мерки срещу необоснованото повишаване на цените, включително глоби за търговци, които в някои случаи надхвърляха 20 хиляди евро. Това показва, че не толкова еврото е виновно за поскъпването, колкото желанието на някои търговци да успешно печелят повече на гърба на потребителя. Липсата на държавни механизми също допринесе за злоупотребите.
Ако се върнем няколко години назад, в Литва през 2015 г., годишната инфлация е била отрицателна – минус 0.7%. Само през януари дефлацията или поевтиняването на годишна база е било 1.27. Без ефекта от еврото отчетеното поевтиняване трябвало да е минус 1.35 – приблизително. Предходната година инфлацията в Литва е под половин процент, а следващата – 2016 г. – малко под 1 на сто.
През май 2016 г., обаче, възниква спонтанен протест, който остава в историята с името “карфиоловата революция”. Той започва след публикация във Facebook на снимка на карфиол, закупен за 3,49 евро. Хиляди литовци споделят снимката, възмутени от бързо растящите цени и бавния ръст на заплатите след въвеждането на еврото. Спорно е доколко почти година и половина след въвеждане на единната валута, това поскъпване е заради нея.
Тогавашните власти признават, че цените растат по-бързо от доходите, но са категорични, че по-високите цени се дължат не на еврото, а на това, че се разчита основно на внос. Протестите са основно срещу няколко големи хранителни вериги, които държат около 80% от пазара на храни. За да се реши проблемът, държавните органи започват да наблюдават по-стриктно ценовото поведение на основни търговски вериги. Освен това, въвеждат санкции за всички търговци, които не могат да обосноват цените си.
Година преди Литва, в еврозоната влиза и Латвия. Тук средногодишната инфлация при въвеждането на еврото е под 1%. При 0 процента година по-рано, а през 2015 г. поскъпването е 0.2 на сто. И там еврото върви със страхове от висока инфлация, които обаче се оказват само страхове.
През последната година, инфлацията в страните извън еврозоната е по-висока. В Румъния тя достига до 6%, докато в Литва и Латвия е най-ниска. В България, поскъпването по хармонизирания индекс е 2.6 процента. Това може да е предупреждение за бъдещите ефекти от приемането на еврото в страната, но също така и показател, че контролът върху цените и инфлацията ще бъде от ключово значение за облекчаване на негативните последствия.
