Известният специалист по инфекциозни болести и имунология проф. Тодор Кантарджиев коментира в предаването „Здравей България“ по Nova телевизия един от най-съществените въпроси, свързани с менингококовите инфекции: защо един и същ причинител може да бъде безвреден за едни хора, а при други да доведе до тежък менингит или сепсис.
Според него отговорът не се крие толкова в самия микроорганизъм, колкото в състоянието на човешкия организъм. Той очертава четири основни фактора („дефицита“), които определят индивидуалния риск.
Четирите ключови дефицита
При хора с отслабена имунна система – поради възраст, хронични заболявания, стрес или нездравословен начин на живот – менингококът по-лесно преминава от състояние на „тихо носителство“ към активна инфекция. В такива случаи бактерията може да навлезе в кръвта и да достигне до мозъчните обвивки, причинявайки менингит или дори сепсис.
Наследствените особености също играят роля. При някои хора имунната система не разпознава ефективно причинителя или реагира неадекватно – твърде бавно или прекомерно силно. Това може да доведе до тежки възпалителни реакции и усложнения.
Менингококите често обитават носоглътката, където съществуват в баланс с други микроорганизми. Когато този баланс бъде нарушен – например след прием на антибиотици, вирусни инфекции или при излагане на замърсен въздух – защитната роля на нормалната микрофлора отслабва. Така се създават условия бактерията да се активира.
Достъпът до информация, профилактика и навременна медицинска помощ също е решаващ. Липсата на информираност за симптомите (висока температура, скован врат, силно главоболие), както и подценяването на ваксинацията, увеличават риска от късно диагностициране и тежко протичане.
Носителство или заболяване – от какво зависи?
По думите на проф. Кантарджиев, значителна част от хората – между 10% и 20% – са носители на някакъв вид менингококи, без да проявяват симптоми. При тях бактерията съществува без да причинява заболяване.
Рискът възниква, когато се съчетаят няколко неблагоприятни фактора: отслабен имунитет, генетична уязвимост, стрес, съпътстваща инфекция или неблагоприятна среда (например пушене или престой в затворени, претъпкани помещения).
Тогава дори на пръв поглед леко заболяване, като вирусна инфекция на дихателните пътища, може да се превърне в отключващ фактор за развитие на менингит. Първите симптоми често включват силно главоболие, чувствителност към светлина и общо влошаване на състоянието.
Как можем да намалим риска?
Според специалиста подходът не е насочен единствено към „борба с бактерията“, а към намаляване на уязвимостта на организма.
Това може да стане чрез ваксинация (значително намалява риска от тежко протичане), поддържане на добро здраве (чрез балансирано хранене, сън и контрол на хронични заболявания), ограничаване на рисковите фактори (като тютюнопушене и престой в замърсена или претъпкана среда) и по-добра информираност (разпознаването на ранните симптоми и навременната реакция могат да бъдат животоспасяващи).
В крайна сметка, както подчертава проф. Кантарджиев, отговорът на въпроса „защо някои боледуват тежко, а други не“ се крие не толкова в самия менингокок, а също и в това доколко организмът и средата са подготвени за срещата с него.
