Притеснително: Над 80% от сградите в София са без надеждна мълниезащита, предупреждават експерти

Над 80% от сградите в София и страната са без работеща мълниезащита, което създава сериозен риск за обитателите, особено при гръмотевични бури, като проблемът се задълбочава от липсата на контрол и остарели системи. Климатичните промени увеличават гръмотевичната активност, а експертите настояват за редовни проверки и модернизация на защитата.

Над 80% от сградите в София са без работеща или напълно липсваща мълниезащита – тревожна статистика, която излага столичани на сериозен риск при гръмотевични бури. За това предупреждават експерти по мълниезащита, цитирани от БНР и Дарик радио.

Защо 4 от 5 сгради в столицата са уязвими

„В София над 80% от сградите са без ефективна мълниезащита, особено старите блокове и кооперации“, заяви в интервю за БНР инж. Христомир Иванов.

Проблемът не е в липсата на първоначална защита, а в това, че тя масово се премахва при ремонти на покривите, без да бъде възстановена. Така сградите остават изложени на пряко попадение на мълнии.

Реален риск за хората

Според експертите липсата на защита крие сериозна опасност за обитателите.

„Ако мълния удари покрива на блока и човек се къпе в банята, рискът човекът да бъде поразен е много висок,“ казва инж. Иванов.

Причината е, че мълнията търси най-ниското електрическо съпротивление – каквото често представляват водопроводните тръби.

Инж. Радослав Калчев допълва пред Дарик радио, че проблемът е особено сериозен в панелните блокове, включително и в тези, които са санирани. Там, където все пак има мълниезащита, тя е морално и физически остаряла.

Проблемът е национален, не само в столицата

Според експертите над 80% от старите сгради в цялата страна също са без защита.
Най-рискови са:

училища
детски градини
спортни площадки и басейни

Инж. Иванов подчертава, че правилно изградена мълниезащита би предпазила не само сградата, но и околното пространство.

Новото строителство – гаранция или не?

По норматив всички нови сгради трябва да имат мълниезащитна инсталация. Но експертите поставят под въпрос качеството на изпълнение и вложените материали.

Обществените сгради са по-добре защитени, защото подлежат на ежегодни проверки. При частните етажни собствености такива изисквания съществуват, но почти никъде не се спазват.

Гръмотевичната активност расте

Експертите предупреждават, че рискът се увеличава и заради климатичните промени. Така например, гръмотевичната активност в България е нараснала от 3 до 6 пъти през последните години, като годишно се регистрират 150 000 – 200 000 мълнии. Освен това, около 30% от ударите попадат върху сгради

Липса на контрол и институционален надзор

Специалистите настояват за създаване на контролен орган към държавата, който да следи състоянието на мълниезащитните системи.

По думите на инж. Иванов, подобни предложения е имало, но е било отказано да се изгради такъв орган.

При предишно обследване на общински сгради в София било установено, че 25% от тях са ремонтирани, но мълниезащитата е останала амортизирана и нефункционална.