София, България
Прекратиха делото срещу Петър Илиев, обвинен в плагиатство от труда на доц. Наталия Киселова. Софийският градски съд прекрати наказателното производство срещу адвокат Петър Илиев, който беше обвинен, че е използвал части от научен труд на доц. Киселова без необходимата цитиране.
Делото се точеше повече от година, но разпоредителното заседание най-сетне сложи край на процеса. Причината за прекратяването бе, че описаното деяние не отговаря на изискванията за престъпление по чл. 172а, ал. 1 от Наказателния кодекс. Вместо това съдът посочи, че случаят попада в наказателно-частния характер, което означава, че пострадалата страна трябва да подаде тъжба, ако желае да продължи съдебната сага.
В залата присъства и самата доц. Наталия Киселова, заедно с адвоката си Виктория Терзиева. Именно Терзиева заяви, че няма да се възползват от правото си да участват като частен обвинител и граждански ищец, което доведе до освобождаването на Киселова от делото. Този ход изненадва, но подсказва за натиск или изчерпване на ресурси в борбата срещу обвиненията.
Съдебният мотив и обществените реакции
Съдебният състав обоснова решението си с аргумента, че компилацията на отделни части от чужд текст, включително фрази и изрази, води до създаването на нова творба, базирана на личните интелектуални усилия на Петър Илиев. Това е ключово, защото изключва наличието на пълно възпроизвеждане на чужд материал – което е задължително за квалифициране като престъпление по чл. 172а.
Този казус хвърля сянка върху цялата правна и академична система. Докато прокуратурата обяви, че ще протестира определението, обществото остава в неведение дали истината за плагиатството някога ще излезе наяве. Проблемът с академичната почтеност в България е много по-дълбок и не се ограничава само до този случай.
Отношението на доц. Киселова е особено показателно. Тя два пъти е разговаряла с Илиев заради откритите сходства в текстовете, но според нея нещата не са се развили както трябва. Това поражда въпроси за моралната отговорност на хора в публични длъжности. В един свят, в който думите и авторството са валута, подобни спорове могат да разрушат всякаква надежда за справедливост.
Случаят е още по-интересен на фона на факта, че проверката за плагиатство е била „замразена“ още през 2015 г., а сега изведнъж се прекратява делото. Това поражда усещането за безнаказаност и липса на адекватна реакция от институциите. Какво се крие зад тази съдебна драма? И има ли изобщо някаква справедливост в нея?
Общественото мнение е раздвоено и напрежението расте. От една страна, има разбиране за сложността на юридическите текстове и доказателствата, но от друга – неспособността за наказание на предполагаемите нарушения предизвиква недоволство и страх от системна корупция и злоупотреба с власт.
