София, България
От „Продължаваме промяната“ искат оставката на културния министър Мариан Бачев, ако той не предприеме мерки за опазване на недвижимото културно наследство. Партията заяви, че културното наследство е не само идентичност, но и отговорност, която трябва да бъде национална кауза. Те обвиняват министъра, че не работи за тази кауза и излагат целия културен сектор на риск от корупционни практики.
Според „Продължаваме промяната“, Министерството на културата отказва домакинството на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО. Това е загуба на възможност за защита на наследството и подобряване на международния престиж на България. В допълнение, те критикуват отказа да се признае професионалният стаж, придобит чрез съвместната програма на Националния институт за недвижимо културно наследство и престижната френска школа École de Chaillot.
Криза в културния сектор
От партията подчертават, че отказът саботира стратегическото изграждане на национален експертен капацитет. В същото време отстраняването на ръководството на Националния институт за недвижимо културно наследство, избрано след легитимен конкурс, е оспорвано. Те твърдят, че министерството не провежда прозрачен дебат за действията и политиките си, игнорирайки мнението на гилдията.
Назначението на нов директор, без опит и ясна визия, е още един тревожен индикатор за възможни корупционни практики. От „Продължаваме промяната“ са категорични, че действията и бездействията на настоящото ръководство са силно обезпокоителни. Те показват, че вместо ясна стратегия за развитие на културното наследство, министерството приоритизира безпринципното трудоустрояване на некомпетентни кадри.
В изявлението си партията настоява за оставка на министъра, ако не се предприемат мерки за опазване на недвижимото културно наследство на България. Това е поредният случай, в който политическите действия на властимащите предизвикват недоволство и критики. Обществото е изправено пред опасността културният сектор да стане жертва на корупция и некомпетентност.
Критикуват се не само управленските решения, но и липсата на прозрачност и отчетност. Въпросът е не само вътрешнополитически, а има и международни измерения, свързани с имиджа на България. Ако не се вземат мерки, това може да доведе до дългосрочни негативни последици за културния сектор и международното признание на страната.
Ситуацията в Министерството на културата е симптом на по-дълбоки проблеми в управлението на обществените ресурси и политическия естаблишмънт. Тези въпроси трябва да бъдат разглеждани с внимание и отговорност, за да се осигури устойчиво развитие на културния сектор в България.
