Тенденцията за все по-голям интерес към покупката на къщи, започнала по време на пандемията, продължава да набира сила.
Конфликтите в жилищните сгради и трудностите с ремонтите започват да принуждават все повече хора да търсят собствено дворно място.
След като няколко месеца изкараха затворени в апартаменти по време на пандемията, много българи разбраха нещо важно:
1-во, че искат да имат собствено открито пространство и 2-ро, че не искат повече да се разправят със съседи. И тази тенденция не само че продължава, но се усилва с всяка изминала година.
От принуда към избор
Пандемията от COVID-19 промени нагласите и предпочитанията на клиентите, които се насочиха към търсенето на по-големи, просторни и функционални жилища, както и към къщи с големи дворове, показват анализи на имотния пазар. Това, което започна като реакция на изолацията, се превърна в траен модел на поведение.
През последните години интересът към селските имоти се засили, като брокери на недвижими имоти очакват тенденцията да се задържи и през следващите години. Данни от 2020 година показват, че продажбите на селски къщи са завършили годината с ръст от около 20%.
Но причините не са само в спомените от локдауна. Проблемите с живота в жилищни сгради се оказват сякаш по-сериозни и по-трудни за решаване, отколкото мнозина предполагаха.
Когато съседите стават проблем
„Проблемът номер едно, с който се сблъскват живущите в режим на етажна собственост, е използването на общите части за складиране на стари вещи“, обясняват експерти по управление на сгради.
Законът за управление на етажната собственост забранява завземането на общи части на сградата, като собствениците са задължени да спазват санитарните и хигиенните норми.
Това обаче остава само на хартия и дори е само върхът на айсберга. Списъкът с типични конфликти е дълъг. Течовете от покрива, при които съседът на последния етаж иска ремонт, но останалите бездействат е друг пример.
Много неприятно е и незаконното присвояване на мази и тавански помещения. Една малка разходка из централните части на варна може да хвърли в потрес – на много места може дори да се види как са присвоени цели стълбищни площадки и са “прибавени” към нечий апартамент, заедно с всички неудобства, които носи това на останалите.
Друг проблем, който кара много кандидат купувачи да търсят алтернативи, това е невъзможността да се съберат необходимите 67% от собствениците за важни решения. Много от апартаментите са празни, собствениците са в чужбина и обикновено за да бъде картината пълна са неоткриваеми.
В повечето жилищни кооперации се водят дългогодишни спорове за заплащане на общи разходи. Проблеми има и с шумни съседи, а с влизането в сила на нови разпоредби и строги правила, целящи подобряване на реда, обикновено не се променя нищо.
При течове от покрива на сградата най-често възникват проблеми, когато съседът на последния етаж иска да направи ремонт, но останалите съседи бездействат, тъй като това не ги засяга пряко, поне към момента.
В такива случаи собственикът може да извърши ремонта със собствени средства, но възстановяването им често се превръща в дълъг и неприятен процес, понякога стигащ до съд и най-често води до перманентно влошаване на отношенията между съкооператорите.
Така дори и ако собственикът си възстанови парите за ремонта, което мнозина ще посрещнат със скептичност, атмосферата между съседите става много токсична и напрегната.
Невъзможната мисия: ремонт на общите части
Един от най-фрустриращите аспекти на живота в жилищна сграда е организирането на ремонти.
Съгласно закона, общото събрание на собствениците в етажната собственост взима решения относно извършването на всички видове ремонт на общите части в сградата. В практиката обаче това много често се оказва невъзможно.
Законът предвижда три вида ремонти:
- Неотложен – при опасност от разрушаване на сградата;
- Необходим – за привеждане в съответствие с нормативните изисквания;
- Основен – за възстановяване на амортизирани, но неопасни елементи.
В практиката често възникват ситуации, при които собствениците не могат да постигнат съгласие за избор на управител или за учредяване на сдружение.
Това води до забавяне на ремонти, влошаване на състоянието на сградата и безкрайни конфликти.
Дори когато се вземе решение, изпълнението му може да отнеме месеци или години. А междувременно течовете продължават, фасадата се руши или асансьорът не работи.
Къщата като изход
На фона на тези трудности, все повече българи виждат къщата като логично решение. Интересът към покупка на къщи е основно около София, Пловдив и Варна, като търсенето се концентрира и в села в радиус до 50 км от столицата.
Модерните къщи с енергийно ефективни решения и развита инфраструктура ще бъдат най-търсени, прогнозират експерти за 2026 година. Това не са само селски къщи за уикенда – все повече хора търсят къщи, в които да живеят постоянно.
Особено активни на този пазар са младите специалисти от IT сектора, които могат да работят от разстояние. Това са много млади хора – програмисти, софтуерни инженери, анализатори на данни, които работят за чуждестранни клиенти или в международни компании. За тях локацията вече не е толкова критична.
Данните говорят
Статистиката потвърждава тенденцията. През 2024 година в София са въведени в експлоатация 903 жилища с 5 и повече стаи, което е с близо 60 на сто повече спрямо 2023 година. София е начело на класацията три поредни години по брой на изградени нови големи къщи и апартаменти.
Инвеститорите все повече се фокусират върху изграждането на по-големи апартаменти и къщи, за да отговорят на нарастващото търсене на просторни жилища. Тази тенденция се очертава да продължи и през 2025 година.
Даже на ваканционните пазари промяната е видима. През първата половина на 2025 година се наблюдава засилен интерес към селски и ваканционни имоти.
Цената на свободата
Разбира се, къщата има своите предизвикателства. По-високи разходи за отопление, нужда от самостоятелна поддръжка, по-голяма дистанция до центъра на града.
Но за все повече българи, особено тези, които знаят колко трудно се поддържат общите части, моментът с поддръжката на частната къща не е толкова плашеща перспектива.
Всички тези неудобства са приемлива цена за възможността да избягат от конфликтите с съседи и безкрайните разправии за ремонти на стълбищната клетка.
„Искам да имам собствен двор, да не слушам музиката на съседа отгоре и да не чакам с години да се оправи покривът“, споделя купувач на къща, който търси имот в близките околности на София. И такива като него са все повече.
Пандемията може да е отминала отдавна, но промените в начина, по който българите мислят за дома си, са тук, за да останат.
В жилищните сгради проблемите остават нерешени – и все повече хора решават, че не искат да ги решават. Просто искат собствено дворно място и спокойствие.
Въпросът обаче има и още една страна. Тази тенденция се наблюдава особено силно сред по-младите поколения и хора с възможност за дистанционна работа.
За по-голямата част от семействата апартаментът в града остава единствената достъпна опция, но пазарът ясно показва накъде се насочват желанията на онези, които имат избор.
