Въпросът за данъчната хармонизация в Европейския съюз не е нов – обсъжда се от 70-те години на 20-ти век.
Но днес, в епоха на глобализация, дигитални гиганти и все по-агресивно данъчно планиране, темата придобива нова актуалност и спешност.
Възможна ли е обща данъчна система на ЕС, какви биха били ползите и защо, след половин век дискусии, все още не сме я постигнали?
Какво означава „обща данъчна система“?
Важно е да уточним: когато говорим за обща данъчна система на ЕС, не говорим за еднакви данъчни ставки в цяла Европа. Европейската комисия вярва, че няма нужда от широка хармонизация на данъчните системи в целия Европейски съюз.
Ирландия, заедно с всички държави-членки на ЕС, е свободна да избира собствените си данъчни системи, но е необходима известна координация, за да се гарантира, че гражданите и бизнесът се възползват напълно от единния пазар. Вместо това данъчната хармонизация може да приеме няколко форми:
1. Обща консолидирана корпоративна данъчна основа (ОККДО)
През 2011 г. амбициозна директива за обща консолидирана корпоративна данъчна основа (ОККДО) беше предложена от Европейската комисия.
Директивата имаше за цел да хармонизира 28-те различни корпоративни данъчни кодекса на държавите-членки в един набор от корпоративни данъчни правила, като същевременно запази правото на държавите-членки да определят своите собствени национални данъчни ставки.
Целта беше да се улесни трансграничната търговия и да се ограничи агресивното данъчно планиране. Въпреки това, ОККДО се оказа твърде амбициозна за някои и беше блокирана в Европейския съвет.
Цял проект на предложението за хармонизиране на облагаемите ползи на компаниите беше подготвен през 1988 г., но никога не е бил представен „поради нежеланието на повечето държави-членки“.
2. Минимални данъчни ставки
През януари 2024 г. ЕС въведе историческа реформа: компаниите с приходи от най-малко €750 милиона, активни в която и да е от 27-те държави на ЕС, ще се изправят пред минимална корпоративна данъчна ставка от 15%.
Ходът е част от мащабна реформа на глобалната данъчна система, договорена от около 140 държави от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) през 2021 г. след десетилетие преговори, и има за цел да ограничи правителствата, които намаляват корпоративните си данъчни сметки, за да привлекат инвестиции.
3. Данъчно опростяване
Докладът, изготвен от Михалис Хаджипантела (ЕНП, Кипър), беше приет в Комисията по икономически и парични въпроси с 46 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 11 въздържали се.
Той ще бъде използван в текущата законодателна работа по законодателно опростяване, по-специално специално предложение на Комисията, очаквано в началото на 2026 г.
Докладът призовава Комисията да създаде Център за данъчни данни на ЕС за подобряване на автоматичния обмен на данъчна информация и намаляване на административната тежест.
Какви биха били ползите от обща данъчна система?
Може би най-належащият въпрос е избягването на данъци чрез прехвърляне на печалби. Скорошни събития като Paradise Papers и технологичните гиганти, хванати в данъчни скандали, разкриват мащаба на манипулацията в международната корпоративна данъчна система.
Например, чрез печално известния маневър, известен като „Double Irish with a Dutch Sandwich“, дъщерните дружества на Apple, базирани в Ирландия, успяха да платят ефективна корпоративна данъчна ставка от 1% от 2003 г. до само 0,005% през 2014 г. върху всички свои европейски печалби – това е приблизително избягване на €13 милиарда.
Такива практики са приети от големи многонационални предприятия в целия ЕС, включително Google в Ирландия, Starbucks в Нидерландия, Ikea и Amazon в Люксембург.
Предложенията биха намалили финансовата тежест най-вече за малките и средни предприятия. Последните, според данни от доклада, вероятно биха плащали около 30% по-малко.
Компаниите, опериращи в множество европейски страни, в момента трябва да се справят с 27 различни данъчни системи, всяка със собствени правила за амортизация, оценка на запасите, определяне на печалбата и данъчно отчитане. Общата данъчна основа би опростила драстично тази административна тежест.
Тъй като Комисията не иска да постави под въпрос правото на държавите-членки да определят данъчната ставка, все още има място за данъчна конкуренция чрез данъчните ставки.
Доклад на Centre for European Policy Studies (CEPS) от 2025 г. прогнозира, че 5% данък върху дигиталните услуги би събрал около €11,9 милиарда в целия ЕС през 2020 г. До 2026 г. цифрата може да достигне €37,5 милиарда на година. Това би се равнявало на около 7,8% от приходите от корпоративен данък през 2023 г. и 18,8% от бюджета на ЕС през 2025 г.
Хармонизацията на законодателството ще донесе по-ниски разходи за многонационалните компании, тъй като ще позволява използването на фискални трансфери между региони, намалявайки разходите по заеми на капиталовите пазари или от частни или международни кредитори.
Какви биха били предизвикателствата и недостатъците?
Данъчната политика е едно от последните бастиони на националния суверенитет в ЕС. Това обаче изисква сътрудничество между различни региони, факт, който не винаги е възможен, като се има предвид, че политиците и широката общественост са скептични относно фискалната интеграция.
Трябва да се реши проблемът с демократичния дефицит. Кой ще взема решенията за данъчната политика? Европейската комисия? Европейският парламент? И как да се гарантира, че гласът на всяка държава-членка бъде чут?
Предвид факта, че в някои региони данъчните ставки ще се увеличат, данъчните уклонения могат да се разпространят. Спира данъчната конкуренция, която помага на малките страни да привлекат многонационални компании.
За страни като Ирландия, Люксембург, Нидерландия и Кипър, ниските данъци са централна част от икономическия им модел.
Кой би се противопоставил и защо?
1. Ирландия: Борба за икономическата си идентичност
Реформите на вътрешния пазар на Европейския съюз, които предлагат каквато и да е „хармонизация“ около националните корпоративни данъчни ставки, няма да бъдат подкрепени от Ирландия, заяви тайсех (министър-председател) Саймън Харис.
Бившият ирландски вицепремиер Лео Варадкар каза, че това е била огромна част от икономическия модел на Ирландия и Ирландия събира около два пъти повече корпоративен данък на глава от населението от другите страни. „Това е много добър пример как ниските данъци могат да доведат до по-високи приходи и ние ще се противопоставим много силно на всичко, което може да застраши това“.
2. Люксембург: Данъчният рай на Европа
Скандалът LuxLeaks през 2014 г. разкри как Люксембург помага на компаниите да прекарват печалби, плащайки малко или никакви данъци.
Финансовият министър на Люксембург Пиер Грамения приветства споразумението на G7, като добави, че ще допринесе за по-широка дискусия за подробно международно споразумение – но само ако то не застрашава предимството на Люксембург.
3. Нидерландия и Кипър
Tax Justice Network класира Нидерландия, Люксембург, Ирландия и Кипър сред най-отявлените глобални убежища. Някои държави-членки – като Ирландия, Люксембург и Кипър — продължават да позволяват на високодоходните компании да избягват както данъци, така и проверка.
4. Източноевропейските държави
Пет държави – Естония, Латвия, Литва, Малта и Словакия – информираха Европейската комисия, че ще забавят прилагането, тъй като имат по-малко от дванадесет засегнати многонационални компании.
Балансът между справедливост и суверенитет
Дебатът за обща данъчна система на ЕС е в основата си дебат за балансирането на два конкуриращи се принципа:
- От една страна: Справедливост, прозрачност и икономическа ефективност. Многонационалните корпорации не трябва да могат да избягват данъци, докато малкият бизнес и гражданите плащат пълни ставки.
- От друга страна: Национален суверенитет, данъчна конкуренция и правото на всяка страна да определя собствената си икономическа политика.
Традиционните противници на данъчната хармонизация в ЕС се опитват да запазят рамката колкото е възможно по-гъвкава, за да могат да продължат да правят бизнес повече или по-малко както обикновено.
Истината е, че ЕС се движи към повече координация, но не към пълна хармонизация. Минималната 15% ставка е революционна стъпка. Автоматичният обмен на данъчна информация също.
Но пълна данъчна хармонизация – еднакви ставки, идентични правила, централизирано управление – за сега остава далечна мечта (или кошмар за някои – в зависимост от гледната точка).
В крайна сметка данъчната политика на ЕС ще продължи да бъде компромис между националните интереси на 27 държави – някои стремящи се към повече интеграция, други съпротивляващи се на всяка стъпка към загуба на контрол.
Въпросът не е дали ще има обща данъчна система, а колко хармонизация е възможна без да се разруши деликатният баланс, който държи ЕС заедно.
