София, България
Народното събрание разглежда предложените промени за механизма на назначаване на шефовете на ДАНС, ДАР и ДАТО. Парламентът обсъжда законодателни изменения, които предвиждат ръководствата на тези агенции да се избират с гласуване от народните представители, а не с указ на президента. Това предизвика сериозен обществен дебат и политическо напрежение, като промяната идва след отказа на държавния глава да назначи временния шеф на ДАНС за титулярен пост.
Промените в закона се разглеждат на фона на увеличаващи се спорове за баланса на властите в държавата. Те са внесени от депутати от управляващата коалиция и предизвикват остра реакция от опозицията и част от обществото, които виждат в тях опит за ограничаване на президентските правомощия в сферата на националната сигурност.
На извънредно заседание на 18 септември Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред прие промените с гласовете на управляващото мнозинство и „ДПС-Ново начало“. Тези промени са в отговор на отказа на президента да утвърди временно назначеното лице за шеф на ДАНС.
Опасения и критики към новия механизъм
Още с представянето на законопроектите се появиха сериозни опасения, че промяната ще накърни системата на разделение на властите и ще постави въпросителни пред независимостта на службите за сигурност. Критиците предупреждават, че превръщането на парламента в орган, който избира шефовете на ДАНС, ДАР и ДАТО, може да доведе до политическа зависимост и манипулации.
Петър Петров от „Възраждане“ директно заяви, че правилникът се заобикаля умишлено, за да се отнемат правомощия на президента, което според него компрометира баланса в системата на управление и поставя под въпрос контрола върху службите за сигурност.
Настоящата процедура по назначаване на шефове с указ на президента, предложен от Министерския съвет, дава формален баланс, който сега се разрушава. Вносителите на промените са депутати от различни партии в управляващата коалиция, сред които представители на ИТН, БСП и ГЕРБ-СДС. Те аргументират промяната с необходимостта от по-голяма отчетност пред парламента.
Това обаче предизвиква страхове, че службите ще станат инструмент в политическите игри, особено в момент на нарастващо обществено недоверие към политическата класа. Някои анализатори предупреждават, че подобна концентрация на власт може да доведе до загуба на контрол върху националната сигурност.
Скандалът около отказа на президента да назначи за титулярен шеф на ДАНС временно изпълняващия длъжността Денев показа колко крехък е балансът в управлението на службите. Сега парламентът се опитва да пренапише правилата, като прехвърля тази отговорност изцяло в своята зала.
Това поражда въпроса: Кой и как ще гарантира, че шефовете на тези ключови служби няма да се превърнат в пионки на политически интереси? Ситуацията изглежда като игра на маса, където националната сигурност е залог, а политическите страсти – двигател.
В този контекст, всеки нов механизъм трябва да бъде разглеждан изключително критично, защото грешките тук могат да се окажат фатални за държавата и обществото.
