София, България
Народното събрание прие промени в Наказателния кодекс, които криминализират разпространението на лична информация. Те въвеждат наказания до шест години затвор и глоби от 2000 до 8000 лева. Законодателната инициатива идва от парламентарната група на „Има такъв народ“ (ИТН) и предизвиква сериозни дебати за границите на личната неприкосновеност и свободата на словото.
Промените налагат наказателна отговорност за разпространение на данни за личния живот, интимните и семейните отношения, както и здравословното състояние на лица. Законодателите аргументират мярката с необходимостта от адекватна защита в дигиталната епоха, където социалните мрежи и електронните медии разпространяват информация с невиждана скорост и обхват.
Тези мерки целят превенция и по-сериозно наказание за нарушителите. Според вносителите досегашната гражданско-правна регулация вече не е достатъчна.
Заседанието на правната комисия, което прие промените, беше свикано извънредно и само два дни след внасяне на законопроекта. Според критиците обаче, промените отварят вратата към цензура и ограничават свободата на изразяване.
Опозицията алармира за опасност от злоупотреби
Опозиционни политически сили, както и представители на журналистическата гилдия, изразиха силна тревога. Те настояват, че предложените текстове могат да бъдат използвани за натиск върху медиите и гражданите.
Противниците на закона го определят като противоконституционен, тъй като не са ясно дефинирани критериите за „лична информация“. Това, според тях, може да доведе до произвол и злоупотреби. Критиците предупреждават за опасността от въвеждане на механизми, които напомнят на цензура, скрита зад правни формули.
Освен това, законопроектът предвижда използване на специални разузнавателни средства при разследване на тези престъпления, което засилва страховете от прекомерен контрол и намеса в личния живот.
Журналисти вече предупреждават за потенциален тормоз и заплахи към свободата на словото. Те подчертават, че подобна регулация може да затрудни разследващата журналистика и да ограничи достъпа до важна обществена информация.
Въпреки това, управляващите настояват, че мярката е необходима и ще създаде правна рамка, която да защитава гражданите от безконтролно разпространение на техни лични данни.
Законодателите посочват, че глобализацията и развитието на технологиите изискват по-строги мерки за защита на личния живот. Те твърдят, че днес всеки може да стане жертва на публично опетняване или злоупотреба с лична информация.
Това поставя под въпрос баланса между сигурността и свободата на изразяване, което остава основен дебат сред обществото и експертите.
Опасенията не са без основание, тъй като в много случаи законите могат да се използват като инструменти за заглушаване на неудобни гласове.
