Въпреки многовековната популярна представа, че умът отслабва след 50, ново изследване претендира, че мозъкът всъщност достига своя върхов момент в по-напреднала възраст – между 55 и 60 години.
Какво всъщност измериха учените?
The Independent публикува интересно откритие, до което са достигнали екип международни психолози и психометрични изследователи.
Те са създали т.нар. индекс на когнитивно-личностното функциониране (Cognitive-Personality Functioning Index, CPFI), който обединява множество психологически черти и когнитивни способности (памет, умствена гъвкавост, стабилност на емоциите, съвестност и др.).
Чрез стандартизиране на данни от широк набор от възрастови изследвания, авторите проследяват как всяка от тези черти се изменя през живота. Някои качества – като бързина на обработване на информация – започват да намаляват още в млада възраст, но други – като емоционална стабилност, морално съждение и съвестност – продължават да се развиват и оптимизират до по-късен етап на зрелостта.
Резултатът: когато се съберат тези компоненти в комплексен индекс, пикът на общото умствено функциониране се оказва между 55 и 60 години. След това спадът започва да става по-значим, особено след около 65 години.
Значение и потенциални приложения
Този открит подход дава нова перспектива върху възрастта и умствената продуктивност.
Той може да обясни защо много лидери и предприемачи достигат върхови си постижения именно през късната зрялост.
Освен това, той подчертава нуждата да се преосмислят дискриминационните нагласи срещу „по-старите“ работници – зрелостта може да носи ценен принос.
Това откритие отваря път за нови стратегии в образованието, управлението на кариерата, менторството и превенцията на когнитивен спад.
Разбира се, авторите подчертават, че резултатите са статистически при средни тенденции – отделният човек може да прояви различна динамика, зависеща от здравословно състояние, образованието, начин на живот и генетика.
Предизвикателства и критики
Няколко въпроса остават отворени:
Хетерогенност: Как се отнасят тези резултати до различни култури, социални слоеве и ендогенни вариации?
Методологични ограничения: Индексът CPFI не е директен неврологичен инструмент – той интегрира поведенчески измерения и психологически фактори, които може да не отразяват точно „биологичната“ мощ на мозъка.
Спад след пика: Изследването показва, че по-след пика следва по-бърз спад, особено след 75 години, като учените подчертават важността да се разгадаят принципите водещи до този спад. Разбирането на механизмите зад това може да бъде ключово за превенция и за запазване на по-добро умствено и когнитивно здраве до по-напреднала възраст.
