Бъдещето на Борисовата градина отново се превръща в една от най-обсъжданите теми в София.
След години на спорове, съдебни казуси и обществено напрежение около застрояването и собствеността в парка, Столична община подготвя нов Подробен устройствен план (ПУП), който трябва да даде ясна визия за развитието и защитата на най-голямото зелено пространство в столицата.
Според общината основната цел на новия план е да сложи край на дългогодишната несигурност около частните имоти в границите на парка и да гарантира, че Борисовата градина ще запази своя обществен и парков характер.
Най-големият проблем: частните имоти в сърцето на парка
Макар по-голямата част от Борисовата градина да е публична общинска и държавна собственост, в рамките на парка съществуват и редица частни терени.
Именно те през годините се превърнаха в източник на конфликти и опасения за бъдещо застрояване.
С новия ПУП всички имоти в границите на Борисовата градина ще получат еднакво предназначение – „за парк“.
Това на практика означава, че територията трябва да функционира изцяло като обществено зелено пространство, а възможностите за различно предназначение ще бъдат силно ограничени.
От Столична община заявяват, че още от 2026 година може да започнат и конкретни правни действия по отношение на терени, за които има съмнения, че са станали частна собственост при спорни обстоятелства.
Историята на един от символите на София
Борисовата градина е не просто парк, а част от историята и идентичността на столицата.
С площ от над 3 квадратни километра тя остава най-голямата градска градина в София и едно от най-посещаваните места за спорт, разходки и културни събития.
На територията ѝ се намират едни от най-разпознаваемите обекти в града – Националният стадион „Васил Левски“, стадион „Българска армия“, езерото „Ариана“, езерото с лилиите, телевизионната кула, множество паметници и алеи с дългогодишна история.
Паркът носи името на цар Борис III, а при създаването си е бил разположен в покрайнините на София.
С разрастването на града Борисовата градина постепенно се превръща в естествена зелена ос в разширения център на столицата и достига до Ловния парк.
Най-добре благоустроена остава централната част, докато зоните след бул. „Яворов“ запазват по-естествения си лесопарков характер.
Какво всъщност представлява новият ПУП?
Голяма част от обществените спорове около Борисовата градина идват и от неразбирането какво точно представлява Подробният устройствен план.
ПУП не е инвестиционен проект и не означава автоматично начало на строителство. Това е рамков документ, който определя какво е допустимо да се случва на дадена територия и какви ограничения ще важат за нея в бъдеще.
Докато Общият устройствен план (ОУП) задава общата функция на големите градски зони, именно ПУП определя конкретните параметри за отделните имоти – граници, предназначение, възможности за изграждане на алеи, паркинги, спортни съоръжения или озеленяване.
За Борисовата градина ОУП вече определя статут на „зона на градски паркове и градини“, което силно ограничава възможностите за мащабно строителство и допуска единствено дейности, свързани със спорт, рекреация и обществено обслужване.
Ще има ли ново строителство?
Един от най-често задаваните въпроси е дали новият план ще отвори врата за ново застрояване в парка.
От общината подчертават, че ПУП не фиксира конкретни архитектурни решения, а само задава възможните функции на отделните пространства.
Това означава, че ако например е предвидена зона за паркиране или спортна инфраструктура, конкретното проектиране ще трябва да се съобразява с наличната растителност и ценните дървесни видове.
Според администрацията идеята е бъдещите решения да бъдат адаптирани към природната среда, а не обратното.
Именно тук остава и голямото обществено разделение – част от софиянци се опасяват, че всяка подобна „гъвкавост“ може впоследствие да доведе до нови строителни инициативи в парка, докато други смятат, че без ясен устройствен план Борисовата градина остава още по-уязвима.
Какво следва оттук нататък?
След приемането на новия ПУП Столична община ще има петгодишен срок, в който да предприеме действия за придобиване на частните имоти в границите на парка.
Това може да стане чрез отчуждаване срещу обезщетение, доброволни споразумения със собствениците или съдебни процедури.
Целта е в дългосрочен план цялата територия на Борисовата градина да стане публична собственост, което според общината ще гарантира по-сигурна защита на парка от бъдещи инвестиционни интереси.
Между историята и бъдещето
Борисовата градина отдавна е много повече от зелено пространство. За поколения софиянци тя е място за спомени, спорт, култура и бягство от шума на града. Именно затова всяка промяна в нея предизвиква толкова силни реакции.
Новият устройствен план вероятно няма да сложи край на всички спорове, но може да се окаже решаваща стъпка към това паркът най-после да получи ясни правила за развитие и по-сериозна защита като една от най-ценните градски територии в България.
