Докато Тръмп поставя под въпрос трансатлантическия съюз, Европа изгражда безпрецедентни отбранителни партньорства с Япония, Южна Корея, Австралия и Канада. Това е тихата революция, която може да промени глобалната архитектура на сигурността
В момент, когато американският президент Доналд Тръмп заплашва Гренландия и отслабва ангажимента си към традиционните съюзници, Европа прави нещо изненадващо – тя изгражда нов отбранителен ред с демократични държави от Индо-Пасифика.
През последните две години Европейският съюз подписа безпрецедентни пактове за сигурност и отбрана с Япония, Южна Корея, Канада и води преговори с Австралия. Това не са просто дипломатически жестове, а структурна промяна в начина, по който демокрациите си партнират за отбраната.
Осем партньорства за две години
След приемането на Стратегическия компас през март 2022 г. – седмици след руската инвазия в Украйна – Европейският съюз стартира нов модел на двустранни партньорства за сигурност и отбрана.
Към юни 2025 г. ЕС е сключил такива партньорства с осем държави: Албания, Канада, Япония, Молдова, Северна Македония, Норвегия, Южна Корея и Обединеното кралство.
Това, което привлича най-голямо внимание, са споразуменията с Япония, Южна Корея, Канада и очакваното споразумение с Австралия.
За първи път Европейският съюз създава структурирани отбранителни връзки с държави извън Европа и Северноатлантическия регион.
Договорът с Япония беше подписан на 1 ноември 2024 г. и е първото такова партньорство на ЕС с държава от индо-пасифика, последван от споразумението с Южна Корея и Канада.
Европейският парламент подчерта, че сътрудничеството с държави като САЩ, Обединеното кралство, Канада, Япония, Австралия и някои африкански държави служи като ключов елемент на общата политика за сигурност и отбрана.
През 2023 г. парламентът призова за по-дълбоко военно и отбранително сътрудничество с Япония и Южна Корея, както и за по-тясно сътрудничество с партньори в Латинска Америка и Карибите.
Защо Европа гледа към Индо-Пасифика?
Причините са ясни – глобалната сигурност вече не може да бъде разделена на географски зони. Русия, Китай и Северна Корея функционират като координиран блок.
Само през 2024 г. Китай доставя 70% от руския внос на амониев перхлорат – ключов компонент за балистични ракети. Северна Корея изпраща войници в Русия, а Иран доставя дронове. Тези връзки доказват, че заплахите в Украйна и заплахите в Тайванския проток са свързани.
Върховният представител по външните работи и политиката по сигурността ЕС Жозеп Борел заяви в Токио, че светът става все по-опасен и че единственото противодействие на този предизвикателен свят са партньорствата сред приятели.
Японският външен министър Такеши Ивая подчерта, че сигурността в индо-пасифика е неразделна от тази в Европа и Атлантика.
Това не е просто реторика. Русия увеличава своите военни учения с Китай в региона, Северна Корея изстрелва междуконтинентални балистични ракети, а Пекин засилва натиска върху Тайван.
Европейските лидери разбират, че ако Китай нападне Тайван или ако избухне конфликт на Корейския полуостров, това ще има директни последици за европейската икономика, търговия и сигурност.
Какво включват новите партньорства?
Споразуменията са структурирани около общи области на сътрудничество. Макар да варират в съдържанието в зависимост от взаимните интереси на ЕС и всеки отделен партньор, съществуват около десет области, общи за всички споразумения.
За Япония и Южна Корея акцентите са върху киберсигурността, хибридните заплахи, морската сигурност, космическата сигурност и сътрудничеството в областта на отбранителната индустрия.
Двете азиатски държави ще участват в учения на ЕС, ще споделят разузнавателна информация за дезинформация и киберзаплахи и ще работят заедно за защита на подводната инфраструктура – кабели и тръбопроводи, които са все по-уязвими за саботаж.
Канада, като член на НАТО, има специфичен фокус върху защитата на критичната инфраструктура в Северния Атлантик, арктическата сигурност и защитата на подводни комуникационни кабели.
Австралия, с която все още се водят преговори, най-вероятно ще акцентира върху морската сигурност в Индийския и Тихия океан и върху сътрудничеството в областта на технологиите.
Южна Корея – новият отбранителен партньор на Европа
Ако има държава, която драматично промени позицията си към Европа, това е Южна Корея. Преди 2022 г. ангажиментът на Сеул към НАТО беше ограничен и насочен главно към проблемите на Корейския полуостров.
След руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г. Южна Корея бързо се превърна в глобален доставчик на сигурност.
В Полша мащабни договори за около 180 танка K2, над 200 самоходни гаубици K9 и 48 изтребителя FA-50 на стойност над 12 милиарда долара направиха Южна Корея ключов доставчик на отбранително въоръжение за Варшава, втори само след САЩ.
През септември 2025 г. Норвегия подписа договор за допълнителни 24 гаубици K9, засилвайки южнокорейско-скандинавските отбранителни връзки.
Това не са изолирани сделки. Те отразяват по-широка конвергенция между спешната нужда на Европа да възстанови способностите си и доказаната способност на Южна Корея да доставя модерни, достъпни и съвместими с НАТО системи с бързина и мащаб, които никоя друга страна не може да предложи.
Руската агресия срещу Украйна постави огромен натиск върху запасите от артилерийски снаряди, ракети и противовъздушни боеприпаси на страните от НАТО.
Много съюзници се борят да попълнят запасите си достатъчно бързо. Южнокорейската отбранителна индустрия демонстрира способността да произвежда висококачествени боеприпаси, съвместими със НАТО, във внушителен мащаб и с ускорени срокове.
НАТО и „Индо-Пасифишката четворка“
Паралелно на европейските инициативи, НАТО развива собствено партньорство с четири държави от Индо-Пасифика – Австралия, Япония, Южна Корея и Нова Зеландия.
Групата е известна като IP4 или „Индо-Пасифишката четворка“. За първи път лидерите на тези партньори участваха в среща на върха на НАТО през 2022 г. в Мадрид, последвана от втора среща във Вилнюс през 2023 г.
През април 2022 г. НАТО и партньорите се договориха за Програма за справяне със споделените предизвикателства за сигурността, за задълбочаване на сътрудничеството в редица области, включително киберотбрана, технологии, противодействие на хибридни заплахи, както и морска сигурност и въздействието на изменението на климата върху сигурността.
Този продължаващ диалог гарантира, че НАТО и неговите партньори могат да подобрят взаимната си ситуационна осведоменост за развитието на сигурността в евроатлантическия и индо-пасифишкия регион, включително руската война срещу Украйна, предоставянето на войски и оръжия от Северна Корея в подкрепа на тази война и задълбочаващото се стратегическо партньорство между Китай и Русия.
Австралия – още един мост към Европа
Австралия води преговори за собствено партньорство за сигурност и отбрана с Европейския съюз. ЕС подписа партньорства за сигурност и отбрана с Япония и Южна Корея през 2024 г. – първите с партньори извън Европа, а Австралия сега преговаря свое собствено с Брюксел.
Австралийските стратегически интереси остават насочени към съюза със САЩ, но турбуленциите, идващи от Вашингтон при администрацията Тръмп, принуждават Канбера да търси допълнителни партньорства за споделяне на тежестта, икономии от мащаба и увеличаване на индустриалната излишност и устойчивост в очакване на засилено напрежение или конфликт.
Европа има много какво да предложи благодарение на новите си инвестиции в отбранителните разходи и националната сигурност, както и заради решимостта ѝ да бъде истински стратегически играч на световната сцена.
Няколко европейски фирми са австралийски отбранителни доставчици, включително Thales, Rheinmetall, Kongsberg и SAAB.
ЕС стана стратегически партньор на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия през 2020 г. и стартира своята стратегия за сътрудничество в Индо-Пасифика през 2021 г.
На скорошната среща на върха на НАТО Австралия подписа споразумение с Организацията за поддръжка и снабдяване на НАТО за улесняване на колективните усилия за набавяне с партньорите на НАТО.
Партньорството за индо-пасифика и индустриалната устойчивост
През 2024 г. по инициатива на САЩ беше стартирано Партньорството за индо-пасифика и индустриалната устойчивост.
То има за цел да създаде доверена екосистема сред индустрията, доставчиците на капитал и клиентите на отбранителната индустрия, за да насърчи обмена на информация, техническото сътрудничество, устойчивостта на веригата за доставки, съвместното производство и поддръжката.
Четиринадесетте му членове обхващат евроатлантическия и индо-тихоокеанския регион и включват ключови европейски държави, австралийски партньори и държави като Япония и Южна Корея.
Това е критичен инструмент за справяне с уязвимостите на глобалните вериги за доставки, особено в стратегически критични сектори като полупроводниците и енергетиката. Последните години доказаха колко уязвими са тези вериги, особено в отбранителната индустрия.
Европа – самостоятелен играч или зависима от САЩ?
Критиците на тези инициативи се питат дали Европа може да действа като самостоятелен играч без американска подкрепа.
Военната мощ на ЕС е скромна в сравнение с тази на САЩ, а европейските държави купуват над две трети от своята военна техника от американската отбранителна индустрия.
Въпреки това, новите партньорства с Индо-Пасифика не са опит за замяна на трансатлантическия съюз, а за допълване и разширяване на отбранителните възможности.
Европа разбира, че в свят, където авторитарните режими си сътрудничат транснационално, демокрациите трябва да правят същото и най-малкото не бива да поставят “всички яйца в една кошница”.
Тези партньорства позволяват обмен на технологии, споделяне на разузнавателна информация, съвместни учения и индустриално сътрудничество.
Експертите отбелязват, че макар пълната интеграция между НАТО и индо-тихоокеанските партньори да изглежда далечна цел, моделът на сътрудничество е много реалистичен вариант и е лесно постижим.
Това не изисква промяна на мандата на НАТО или разширяване на географския му обхват, но позволява координация на стратегиите за възпиране, споделяне на технологии и подкрепа за стабилността в критични региони.
Вашингтон под Тръмп – заплаха или катализатор?
Иронията на ситуацията е, че именно ерозията на американския ангажимент към традиционните съюзи под управлението на Тръмп ускорява европейско-индо-тихоокеанските партньорства.
Новата стратегия за национална сигурност на САЩ от 2025 г. въвежда по-транзакционен подход към управлението на съюзите, като настоява, че съюзниците трябва да допринасят повече – икономически и военно.
Тръмп публично изрази недоволството си от това, което той нарича „паразитиране“ на европейските съюзници, и заяви, че САЩ няма да толерират повече липса на справедливост.
В индо-тихоокеанския контекст това се превръща в изричен натиск върху съюзници като Япония, Южна Корея и Австралия да увеличат отбранителните си разходи и способности.
Докато Вашингтон се отдръпва от ролята си на гарант на глобалната сигурност, Европа и индо-тихоокеанските демокрации имат два избора – да изчакат или да действат. Те избраха второто.
Това не е антиамерикански жест, а застраховка срещу непредвидимостта. Както един австралийски експерт отбеляза:
„Не е възможно да се разплете десетилетия на споделен опит, дълбока оперативна съвместимост и общи платформи, оръжейни системи и технологии. Но трябва да използваме допълнителни партньорства в стремежа към споделяне на отговорностите.“
Тиха революция в глобалната сигурност
Онова, което се случва между Европа и Индо-Пасифика, е тихата революция в архитектурата на глобалната сигурност. Това е признание, че евроатлантическата и индо-тихоокеанската сигурност вече не могат да бъдат разглеждани изолирано.
Китай и Северна Корея материално и политически подпомагат руската война в Украйна. Русия гледа към възможностите в Югоизточна Азия. Индия продължава да купува руски петрол и да поддържа военни връзки с Москва.
Демокрациите отговарят на този координиран авторитаризъм със собствена координация. Европа вече не чака спасение от Вашингтон.
Тя изгражда собствени мостове към демократични държави, които споделят нейните ценности и са изправени пред сходни заплахи.
Япония, Южна Корея, Австралия и Канада не са просто партньори в отбраната – те са част от новата глобална архитектура на демократичната сигурност.
Времето ще покаже дали тази мрежа от партньорства ще се окаже достатъчно силна, за да издържи на натиска на авторитарните режими. Но едно е сигурно – светът на отбраната вече не е същият.
Географските региони се сливат, съюзниците се диверсифицират, а демокрациите започват да действат като глобален блок. Европа вече не чака разрешение от Вашингтон, а строи бъдещето си сама.
