Йордан Цонев стои пред микрофона в Народното събрание. Залата е пълна. Камерите са насочени към него. „Влиянието на Сорос в България е сто пъти по-голямо от руското“, казва той бавно и отчетливо. Цифрата звучи като взрив. Опозицията скача от столовете си. Един депутат вика „лъжа“. Друг размахва ръце. Третият излиза демонстративно от залата. Същия ден, 5 ноември 2025 година, парламентът гласува създаването на комисия за разследване на влиянието на фондациите на Джордж Сорос в България.
Решението идва след месеци политическа битка. През февруари 2025 година първото гласуване провали инициативата. Тогава 62 депутати гласуваха „за“, 74 гласуваха „против“, а 43 се въздържаха. Възраждане саботира гласуването чрез процедурни номера. Осем месеца по-късно същата партия подкрепи създаването на комисията. Заедно с тях гласуваха ДПС-Ново начало, БСП, МЕЧ и Величие. ПП-ДБ гласуваха решително против. ГЕРБ се въздържаха.
Какво се промени за тези осем месеца? Защо една партия първо блокира, после подкрепя? Защо опозицията нарича комисията „политически цирк“, докато инициаторите говорят за „защита на националния интерес“? И най-важното – има ли реално влияние на фондациите на Сорос върху българската политика или това е само удобна политическа тема?
Аргументите на тези, които искат комисията
Йордан Цонев от ДПС-Ново начало представи списък от над 220 проекта, финансирани от Открито общество между 2018 и 2023 година. Според него тези проекти са засегнали над 300 хиляди души. Фондацията е финансирала граждански организации, медии, образователни програми и правни инициативи. „Това не е благотворителност“, каза Цонев. „Това е системно влияние върху обществото.“
Неговата партия твърди, че фондация „Америка за България“ е прехвърлила 23,8 милиона лева към медии между 2009 и 2024 година. Списъкът включва известни новинарски портали и телевизии. ДПС-Ново начало настоява, че тези медии след това отразяват еднопосочно събития, свързани с политиката на фондациите. Цонев дава конкретен пример: „Медиите, които получават пари от Сорос, атакуват всеки, който поставя под въпрос неговото влияние.“
Възраждане, макар и да саботира първото гласуване, сега подкрепя комисията. Костадин Костадинов заяви, че партията промени позицията си заради „натрупани доказателства“. Той посочи конкретни случаи на финансиране на протести и граждански кампании през последните години. „Сорос купува влияние чрез организации, които изглеждат независими“, каза Костадинов пред журналисти.
БСП също подкрепи комисията. Корнелия Нинова заяви, че партията винаги е защитавала прозрачността на финансирането на граждански организации. „Ако те получават милиони от чужбина, трябва да знаем за какво точно отиват тези пари“, каза тя. БСП настоява, че комисията не е атака срещу гражданското общество, а искане за прозрачност.
Аргументите на тези, които не искат комисията
ПП-ДБ гласуваха категорично против. Кирил Петков нарече комисията „политически театър“ и „копие на методите на Виктор Орбан“. Той посочи, че подобни комисии вече са създавани в Унгария през 2017 година и в Русия през 2015 година. И в двата случая резултатът беше затваряне на граждански организации и налагане на ограничения върху медиите.
„Открито общество финансира проекти за борба с корупцията, за правата на малцинствата, за свободни медии“, заяви Петков. „Ако затворим тези организации, кой ще следи за злоупотреби на властта?“ ПП-ДБ настояват, че комисията е опит да се заглуши критичният глас на гражданското общество.
Част от медиите също реагираха остро. Журналисти от няколко портала заявиха, че обвиненията за „купено влияние“ са опит да се дискредитират независими медии. „Ние не получаваме инструкции от Сорос“, казаха редакторите на един от порталите, посочени в списъка на Цонев. „Ние получаваме грантове за конкретни проекти – разследвания, обучения, технология. Никой не ни казва какво да пишем.“
ГЕРБ се въздържаха от гласуването. Бойко Борисов каза пред журналисти, че партията не вижда смисъл от „политически комисии, които няма да доведат до нищо“. Росен Желязков добави, че управляващите имат по-важни приоритети – бюджет, здравеопазване, икономика. „Комисията за Сорос не влияе на заплатата на шофьора на автобуса“, каза Желязков.
Мълчанието на засегнатите организации
Открито общество-София не издаде официална позиция по темата. Фондацията не отговори на запитвания от журналисти. Директорът на организацията отказа интервюта. Уебсайтът на фондацията не публикува нито отрицание, нито защита. Мълчанието продължава вече месеци.
Същото важи за фондация „Америка за България“. Организацията не коментира твърденията за 23,8 милиона лева към медии. Не публикува списък на финансираните проекти. Не отговаря на въпроси дали парите са били използвани за политическо влияние.
Джордж Сорос също мълчи. Милиардерът на 95 години не е давал публични изявления по темата. Неговите представители в САЩ отказват коментар. Стратегията на мълчание изглежда преднамерена. Въпросът е дали мълчанието е признание за вина или просто нежелание да се влиза в политическа битка.
Историческите прецеденти показват тревожна схема
Унгария създаде подобна комисия през 2017 година. Резултатът беше закон „Stop Soros“, който наложи данък от 25% върху всяка чуждестранна дарения за граждански организации. Открито общество затвори офиса си в Будапеща през 2018 година. Над 20 граждански организации прекратиха дейност. Критичните медии загубиха финансиране. Виктор Орбан обяви „победа срещу чуждото влияние“.
Русия обяви Открито общество за „нежелана организация“ през 2015 година. Фондацията беше принудена да напусне страната. Закриха се стотици граждански организации, които получаваха финансиране. Медиите, които критикуваха Кремъл, останаха без подкрепа. Свободата на словото се стесни драстично.
Полша създаде комисия за „чуждо влияние“ през 2018 година. Резултатът беше налагане на ограничения върху граждански организации и медии. Европейската комисия предупреди за „застрашаване на демократичните стандарти“. Полското правителство игнорира предупреждението.
България сега следва същия модел. Комисията за Сорос е първата крачка. Ако се наложат ограничения, гражданските организации ще загубят финансиране. Критичните медии ще останат без подкрепа. Корупцията ще бъде по-трудна за разкриване. Властта ще бъде по-малко контролирана.
Системните последици се виждат ясно
Комисията за Сорос има пет основни последици за България. Първата е дълбока поляризация. Обществото се разделя на два непримирими лагера – тези, които виждат Сорос като заплаха, и тези, които го виждат като подкрепа за демокрацията. Няма средна позиция. Няма диалог. Има само обвинения и встъпване.
Втората последица е авторитарен пример. България следва модела на Унгария и Русия. Създава се институция за атака срещу граждански организации. Критичните медии се маркират като „агенти на чуждо влияние“. Властта получава инструмент за контрол върху гражданското общество.
Третата последица е задушаване на гражданското общество. Организациите, които зависят от финансиране от Открито общество, ще бъдат принудени да прекратят дейност. Проекти за борба с корупцията ще спрат. Програми за правата на малцинствата ще се закрият. Обучения за журналисти ще бъдат спрени.
Четвъртата последица е еднопосочна медийна среда. Ако независимите медии загубят финансиране, ще останат само медиите, контролирани от бизнес и политически интереси. Критичният глас ще изчезне. Властта ще може да работи без контрол. Корупцията ще расте необезпокоявана.
Петата последица е геополитическа реориентация. Атаката срещу Сорос е атака срещу западните ценности – свободни медии, граждански контрол, прозрачност, правова държава. Ако България затвори граждански организации, ще се присъедини към авторитарната ос Русия-Унгария-Полша. Европейският съюз ще реагира с критики. Отношенията със Запада ще се влошат.
Въпросите без отговор
Комисията за Сорос повдига три основни въпроса. Първият е дали наистина има системно влияние на фондациите върху българската политика или обвиненията са политическа игра? Йордан Цонев представя списъци от проекти и цифри. ПП-ДБ твърдят, че това са грантове за конкретни инициативи, не политическо влияние. Кой казва истината?
Вторият въпрос е защо Открито общество и Джордж Сорос мълчат? Мълчанието може да е стратегия – да не се влиза в политическа битка. Може да е признание – да не се отговаря на неудобни въпроси. Може да е високомерие – да се игнорира критиката. Какъвто и да е мотивът, мълчанието прави обвиненията по-убедителни.
Третият въпрос е дали България ще последва примера на Унгария и Русия или ще намери баланс между прозрачност и свобода?
Прозрачността на финансирането е легитимно искане. Всеки, който получава милиони, трябва да отчита как ги използва. Обаче затварянето на организации и налагането на данъци върху дарения е авторитарен метод. Къде е границата?
Има ли алтернатива на този опасен път?
Икономистите и правните експерти са единодушни, че прозрачността може да се постигне без репресии. Закон за обществено деклариране на финансирането на граждански организации. Публични регистри на проектите и бюджетите.
Независим одит на големите грантове. Всичко това може да се направи без да се затварят организации и без да се налагат наказателни данъци.
Може ли обикновеният българин да направи нещо?
Гражданите трябва да задават въпроси. Да искат доказателства. Да не приемат обвинения без факти. Да не вярват на мълчание без обяснение.
Да изискват баланс между прозрачност и свобода. Гласът на хората може да промени посоката на комисията, ако е достатъчно силен и критичен.
Кой ще спечели в крайна сметка?
Отговорът зависи от това дали комисията ще търси истината или ще налага наказания. Ако целта е прозрачност, резултатът може да бъде добър – всички ще знаят кой получава какво и защо.
Ако целта е репресия, резултатът ще бъде лош – граждански организации ще се затворят, медии ще мълчат, корупцията ще расте, демокрацията ще отслабне. До къде ще стигне България?
