София, България
Парламентът в България разглежда три законопроекта за промени в Закона за гражданското въздухоплаване, които могат да променят цялостно управлението на въздушното пространство. Темата вече разбуни духовете в обществото, тъй като предложените мерки са свързани с националната сигурност и регулирането на безпилотните летателни апарати.
Министерският съвет е внесъл два от тези проекти, като основният фокус е върху конкретизирането на зоните във въздушното пространство, където може да се налагат ограничения. Предлага се тези зони, които имат временен характер, да се определят от министъра на транспорта, съгласувано с министъра на отбраната. Това, което особено тревожи някои експерти, е че постоянните зони ще продължат да се определят от Министерския съвет.
Нови правомощия и отговорности
Също така, се предлага назначаването на въздушни превозвачи да става със заповед на министъра на транспорта и съобщенията. Главната дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ получава нови функции, включително издаването на Националната програма за безопасност в гражданското въздухоплаване. Това предизвиква въпроси относно готовността на администрацията да поеме тези нови отговорности.
Законопроектът, предложен от Божидар Божанов, се фокусира върху правната рамка за използването на дронове. Въвежда се забрана за експлоатация без разрешение в определени зони. Ако бъдат засечени безпилотни апарати без разрешение, те ще бъдат принудени да кацнат. Това поражда притеснения сред операторите на дронове, които вече заявиха, че ще се противопоставят на тези мерки.
Въпросът за контрола върху дроновете е особено деликатен, като се има предвид нарастващата употреба на тези технологии в различни сфери. Министерството на отбраната, заедно с други държавни органи, ще трябва да изготвят наредба за принудителното приземяване на безпилотните апарати. Промяната в Наказателния кодекс също ще добави основания за наказателна отговорност при неправомерно използване.
Тези законопроекти са само част от дневния ред на парламента, който включва и промени в Закона за електронните съобщения и Закона за железопътния транспорт. Въпреки че тези промени изглеждат неизбежни и отдавна очаквани, те също така пораждат страх от непредвидени последици и потенциални конфликти с международни регулации.
Тревожността сред гражданите и експертите е осезаема, особено предвид бързо развиващите се технологии и необходимостта от адекватна регулация. Дали тези законопроекти ще доведат до подобрение или ще създадат нови проблеми, остава да се види. Въпросите са много, а отговорите — малко.
