София, октомври 2025 г. – Въпреки усилията на здравните власти и кампаниите за подобряване на информираността, все още се отчита спад в обхвата на някои задължителни детски ваксини в България.
Всяка година родители отказват да имунизират децата си по различни причини, вариращи от страхове за безопасността до недостатъчна информираност. Така децата остават без защита срещу опасни заболявания, някога считани за почти елиминирани у нас.
Какво показват данните
Проучване публикувано през 2025 г. от Медицински университет – Варна, показва, че покритието с първата доза от комбинираната ваксина срещу морбили, паротит и рубеола (MMR) (MCV1) е спаднало по време на пандемията на COVID-19, като наблюдаваният обхват е по-нисък от очаквания в прогнозните модели, се казва на ResearchGate.
Данните на UNICEF и Световната здравна организация за 2024 г. пък сочат, че България, въпреки напредъка, още не е достигнала необходимите 95% покритие за някои ключови имунизации.
Втора доза на MMR и трета доза при шест-компонентната ваксина (DTP-Хепатит Б-Полио и др.) остават под тази граница, съобщават от unicef.org.
Според Световната здравна организация, в региона над 500 000 деца годишно не получават една или повече от задължителните имунизации, което увеличава риска от разпространение на иначе предотвратими заболявания.
Кои ваксини са най-важни
MMR (морбили, паротит, рубеола) – защитава срещу силно заразни заболявания, при които морбили е сред най-опасните по отношение на усложненията.
DTP (дифтерия, тетанус, коклюш) – болести, които могат да доведат до дихателна недостатъчност, трайни увреждания или дори смърт, особено у малки деца.
Полиомиелит – макар болестта да е почти елиминирана в повечето държави, поддържането на високо ниво на ваксинация предотвратява нейното повторно завръщане.
Хепатит Б, Haemophilus influenzae тип B и други – важни комбинирани ваксини, които осигуряват защита срещу чернодробни заболявания, менингити и други.
Какви рискове носи отказът от ваксиниране
Отказът от поставяне на ваксина от страна на родителите може да доведе до завръщане на стари болести, като морбили, коклюш и други, които бяха под контрол. Рискът да се завърнат ще бъде реален, ако се наруши т.нар. „колективен имунитет“.
При липса на ваксинация се увеличава не само рискът от заболяване, но и от протичането му в по-тежки форми. Тук могат да послужат за пример пневмония, енцефалит и други. Увеличава се и рискът от дългосрочни поражения.
В случай на епидемия, това би могло потенциално да доведе и до повече натиск върху здравната система. Освен всичко друго, антиваксърските настроения, дезинформацията и страхът от ваксините могат да доведат и до дълбоки разделения в обществото.
Антиваксърство, култура и информация
Една от причините за отказ или забавяне на ваксини е липсата на доверие. Според Vaccine Confidence Index за България през 2022 г., около 58% от хората считат, че ваксините са безопасни, а 65% – че са ефективни. Това е спад спрямо по-стари изследвания, съобщава The Vaccine Confidence Project.
Недостатъчната информация, митовете и дезинформацията в социалните мрежи влияят сериозно, особено сред родители, които нямат медицинско образование или не са се сблъсквали пряко с болестите, срещу които се извършват ваксинации.
Това води до негативен ефект, защото поколението, което не е видяло усложненията от болести като морбили, често не оценява риска, което също подклажда антиваксърските убеждения.
Може ли да има завръщане на отдавна изчезнали болести?
Според здравни експерти, има реална опасност от завръщане на отдавна изчезнали заболявания. България вече е имала епидемии от морбили през последните години – над 7 000 случая между януари 2023 и март 2024 г., съобщава PMC.
Ако покритието с втора доза MMR и трета доза DTP падне под прага от 95%, случаите могат да се увеличат и да се стигне до локални огнища на заболявания, които доскоро бяха рядкост.
Това се наблюдава и в други европейски държави. Според Световната здравна организация и UNICEF, ако няма достатъчно ваксинирани деца, вирусите могат да се разпространят бързо, особено в среди, където имунизациите са непълни.
Какво може да се направи за да се преодолее антиваксърството
Здравните власти трябва да водят по-активна кампания за информиране, особено с участието на лични лекари и педиатри, които са доверен източник за много родители.
Осигуряването на лесен достъп до ваксини, без излишни бюрократични препятствия, също е много важно, особено в райони с по-нисък обхват.
Важно е да се провеждат и програми за превенция на дезинформация, като се цели образоване, медийна грамотност и публични дебати с експерти.
Важно е да се включат в кампаниите и училищата и детските градини, като се осигуряват образователни материали и родителски срещи.
Когато една майка предпочита да се информира за нещо толкова важно, каквото е здравето на детето ѝ, от публикации в социалните мрежи, а пренебрегва мнението на учените, редно е да се запитаме къде се чупи връзката в комуникацията, защото при нормални обстоятелства това не би следвало да е така.
Отказът или пропускът на задължителни детски ваксини е сериозен риск – не само за отделното дете, но и за обществото като цяло. Болести, които мислехме, че са елиминирани, могат да се върнат, ако ваксинационното покритие спада.
България показва добри резултати по някои показатели, но те все още не са достатъчни за гарантиране на пълна защита. Антиваксърството, липсата на информация и културните бариери трябва да се адресират, защото здравето на децата няма цена.
