София, България.
41 344 българи са се обявили пред НАП като зависими от хазарта. Това е тревожна статистика, която разкрива нарастващия проблем с хазарта в страната. От началото на годината 21 435 нови лица са се вписали в регистъра на зависимите, а 8120 души са били заличени. Тази информация е предоставена от Националната агенция за приходите (НАП). Все повече залагащи се оказват IT специалисти и хора, работещи от дома си.
Регистърът на зависимите от хазарта е създаден след изменения в Закона за хазарта, приети през 2020 г. Всеки, който счита, че има проблем, може да се запише. Вписването става с искане, подадено до шефа на НАП. Агенцията уведомява хазартните оператори, които не допускат зависимите до игрите. Тези мерки целят да ограничат достъпа на зависимите до хазартни игри, но реалността показва, че не всичко работи ефективно.
Юлиян Василев, 37-годишен програмист, е пример за трагедията на хазартната зависимост. Той започва с невинно залагане на 20 лв. в игрална зала, което бързо прераства в зависимост. Печели и губи хиляди левове, а в крайна сметка остава без семейство и средства. “Когато хванах ножа и опитах да се самоубия, вече нямах нищо”, споделя той.
Ситуацията е критична. Регистърът, съществуващ от декември 2022 г., показва, че за 2023 г. са вписани 27 720 души, а до ноември 2024 г. – 21 435. Все пак, не всички записани имат медицинска диагноза за зависимост. Според асоциация “Солидарност”, регистрацията не е предназначена да брои зависимите, а да помогне на хората да поставят ограничения.
Увеличаваща се зависимост
Нарастващият брой на обажданията до асоциацията показва увеличаващ интерес към проблемите с хазарта. От 2015 г. насам, процентът на обажданията за проблеми с хазарта значително нараства. През 2023 г. 34% от обажданията са свързани с хазарт, в сравнение с 1-2% преди 2013 г. За съжаление, в България никога не е проведено официално изследване за броя на зависимите от хазарт.
“Това е абсурдно – да има данни за голям брой заболели, а държавата да не знае и да не се интересува колко са те”, заявяват от асоциацията. Необходима е политика, която да установи мащаба на проблема, но за сега нищо не се предприема. Според информацията, повечето зависими са на възраст между 20 и 40 години.
Регистърът е важен инструмент, но не решава проблема с хазартната зависимост. Хората, които са вписани, трябва да потърсят допълнителна помощ. Специалистите съветват, че е необходимо да се започне с психологическа консултация за оценка на индивидуалния случай. Регистърът не е панацея и не може да замени професионалната помощ.
Националната информационна линия за наркотиците и алкохола получава все повече обаждания от хора, които споделят за проблеми с хазарта. Според статистиката, зависимите от хазарт често се сблъскват с комбинация от зависимости, включително алкохолизъм. Процесът на възстановяване е сложен и често изисква дългосрочна терапия.
Специалистите предупреждават, че зависимостта от хазарта не е безобидна. Тя води до сериозни социални и икономически последствия. Хората губят работата си, семействата си и дори живота си. Цвета Таманова, психолог, подчертава, че абстиненцията при хазартна зависимост е сравнима с тази при наркозависимите.
“Зависимият непрекъснато се стреми да възстанови загубите. Този цикъл е труден за прекъсване”, казва Таманова. Семейната подкрепа е важна, но често води до допълнителни дългове и чувства на вина. Някои зависими дори не признават, че имат проблем.
Дългосрочните последици от хазарта са ужасяващи. Хората могат да загубят хиляди левове само за часове. Нарастващият брой на зависимите от хазарт в България е тревожен сигнал за обществото и правителството. Социалната отговорност е необходима за справяне с този проблем.
Според специалистите, няма гаранции, че броят на зависимите ще намалее. Лечението е дълъг и труден процес. Без подходяща помощ, много от зависимите остават в капана на хазарта. Ситуацията изисква внимание и действия от страна на обществото, за да се предотвратят още по-тежки последствия.
