София, България.
На 28 декември 1996 г. 37-ото народно събрание гласува оставката на кабинета с министър-председател Жан Виденов. Две години от управлението на най-младия министър-председател в историята на България доведоха до зърнена и банкова криза. Ситуацията в страната е толкова критична, че оставката изглежда неизбежна, след като правителството не успя да овладее икономическите проблеми. Въпреки опитите за реформи, страната е затънала в дълбока икономическа бездна.
Жан Виденов, роден на 22 март 1959 г., стана министър-председател на 25 януари 1995 г. При управлението си, той стана обект на непрекъснато недоволство от страна на гражданите. Инфлацията нарасна до хиперинфлация, а социалните напрежения достигнаха връхната си точка. През септември 1996 г. Българската народна банка постави под особен надзор девет банки, което предизвика паника сред вложителите. Хората се опасяваха, че спестяванията им са в опасност, което доведе до масово теглене на средства от банкоматите.
Протестите, започнали на 3 януари 1997 г., бяха предизвикани от неспособността на правителството да овладее кризата. Гражданите изразяваха своето недоволство по улиците, искейки справедливост и икономическа стабилност. На 28 януари 1997 г. национална стачка предотврати опитите за съставяне на ново правителство на БСП. Въпреки това, протестите не спряха, а напрежението в обществото нарастна.
Кризата в страната достигна своя пик именно в момента, когато Виденов обяви оставката си. От трибуната на НС, той заяви, че оставката дава възможност на парламента да избере най-добрия път за страната. Мотивите му бяха, че правителството е осъзнало реалностите в страната и е готово да предостави разработките по бюджета за 1997 г. на новото правителство. Въпреки това, мнозина смятаха, че оставката е закъсняло признание за провала на БСП.
Политическият контекст
Оставката на правителството предизвика различни реакции в парламента. Лидерът на СДС, Иван Костов, обвини Виденов, че не е способен да проведе диалог с опозицията. Съпредседателят на Народен съюз, Стефан Савов, определи оставката не като акт на достойнство, а като акт на насилие върху Жан Виденов от страна на неговите съпартийци. От името на ДПС, Юджел Атилла заяви, че оставката е закъсняла и за това ще плаща българският народ.
Кризата не само се отразява в икономическите показатели, но и в обществените нагласи. Хората са недоволни от управлението на БСП и искат промяна. Те желаят ново правителство, което да е способно да проведе необходимите реформи. Въпреки обещанията на Виденов за бързо съставяне на нов кабинет, обществото оставя под съмнение дали това е възможно.
На гласуването в парламента, оставката на Виденов бе приета с 211 гласа „за“, 3 „против“ и 9 „въздържали се“. Това бе сигнал за пълна загуба на доверие към правителството. Председателят на Народното събрание, Благовест Сендов, изпрати решението на президента, с което бе приета оставката. Той посочи, че президентът има конституционното право да започне процедурата за съставяне на ново правителство.
Въпреки всички усилия, оставката на Жан Виденов символизира един провален опит за управление. България остава в дълбока икономическа криза, а обществото се чувства предадено. Нарастващото недоволство и постоянните протести предизвикват страх за бъдещето на страната. Ситуацията е нетърпима и изисква спешни мерки.
През 2003 г. Виденов дава показания по дело, свързано с банковата криза. Той твърди, че проблемите в банковия сектор се дължат на сложната политическа ситуация и на въвличането на банки в предизборни кампании. Делото приключва през 2009 г., но опустошителните последици от кризата остават в паметта на българите.
Жан Виденов управлява през 1995 и 1996 г., а през 1997 г. е принуден да подаде оставка заради политическа, икономическа и социална криза, довела до срив на банките и хиперинфлация. Страната остана международно изолирана, а хората се борят за оцеляване. Политическата ситуация в България остава сложна и непредсказуема.
