В последните години все по-често можем да чуем за необичайна и донякъде шокираща нова хранителна тенденция: мляко от хлебарки.
Да, прочетохте правилно – учените твърдят, че веществото, произвеждано от определен вид хлебарки, може да бъде едно от най-хранителните на планетата.
Но преди да изпаднете в паника или да затворите тази статия с отвращение, нека разгледаме фактите зад шока, науката зад сензацията и реалистичните перспективи на това необичайно откритие.
Какво всъщност е „мляко от хлебарки“?
Млякото от хлебарки е богата на протеини, кристализирана субстанция, произвеждана от специфичен вид хлебарка, наречена Diploptera punctata – единствения известен вид хлебарка, който ражда живи бебета вместо да снася яйца.
Това означава, че майките осигуряват храна директно на ембрионите, докато растат и се развиват.
Важно е да се подчертае: това не е мляко в традиционния смисъл. Млякото от хлебарки технически не е мляко, а жълтеникава течност, която се втвърдява в кристали в стомаха на хлебарката.
В бозайниците плацентата е отговорна за прехвърлянето на хранителни вещества по време на бременността. При D. punctata ембрионите се хранят с течност, секретирана от стената на броудния чувал, който е еквивалентът на матка при насекомите. Очевидно хлебарките нямат млечни жлези. Но течността все пак се нарича „мляко“ заради ролята, която играе в растежа и развитието на потомството.
Откритието, което изуми учените
Откриването на насекомо, което произвежда мляко, определено е епичен момент, но учените откриха нещо още по-забележително, когато разгледаха какво се случва след приема на млякото.
Вътре в средното черво на ембриона протеините от млякото формират кристали, наподобяващи микроскопични диаманти.
Фактът, че насекомо произвежда мляко, е доста завладяващ, но това, което завладя учените още повече, беше фактът, че един единствен от тези протеинови кристали съдържа повече от три пъти повече енергия, намерена в еквивалентно количество обикновено кравешко мляко.
Защо кристализирането прави това вещество уникално?
Кристалната структура предлага две предимства. Първо, тя позволява повишено съхранение на енергия.
Сгъването на дрехите ви позволява да сложите повече в куфара си, отколкото ако просто ги хвърлите вътре; по същия начин сгъването на протеините и опаковането им в кристални структури позволява повече храна да се побере в малкия стомах на хлебарката.
Второто предимство на формирането на кристали е способността да се задържи тази енергия за по-дълъг период от време.
Изследователите наблюдаваха, че тези кристали не се смилат веднага, а остават вътре в червата на хлебарката.
Като хранителна пастила за кашлица, която бавно се разтваря и непрекъснато освобождава вкус, кристалите от мляко на хлебарки се разтварят, когато хранителните вещества са необходими на ембриона.
Какво съдържа млякото от хлебарки?
Хранителният профил на това вещество е наистина впечатляващ:
Протеини и аминокиселини
В последните години учените откриха, че тази млекоподобна кристална субстанция е изключително хранителна и пълноценна, тъй като е добър източник на протеини, въглехидрати и мазнини.
Освен това млякото от хлебарки се счита за източник на пълноценни протеини, тъй като осигурява всичките девет есенциални аминокиселини – градивните елементи на протеините, които могат да бъдат получени само чрез диетата ви.
Един чаша хлебарко мляко би осигурило възможност да си набавите препоръчваните дневни нива на протеини, което е впечатляващо постижение.
Мазнини
То съдържа богати запаси от есенциални хранителни вещества като олеинова киселина, конюгирана линолова киселина, омега-3 мастни киселини, късоверижни и средноверижни мастни киселини, витамини и минерали.
Млякото от хлебарки също е силно гликозилирано, което помага за повишаване на енергията. Освен това то е богато на мазнини, които не се произвеждат от човешкото тяло.
Калорийна плътност
Изследванията предполагат, че то е по-богато на хранителни вещества от кравешкото мляко, биволското мляко или дори човешкото мляко.
Протеиновите кристали в млякото от хлебарки съдържат над три пъти повече енергия от еквивалентна маса от млечни продукти.
Млякото от хлебарки е високо калорично, с около 700 калории на чаша – което може да бъде както предимство (за хора, които трудно консумират достатъчно калории), така и недостатък (за тези, които се стремят да загубят тегло).
Какъв би бил вкусът?
Тук идва един от най-големите проблеми: никой всъщност не знае точно какъв е вкусът на мляко от хлебарки, защото то все още не се произвежда в количества, достатъчни за потребление от хора.
Млякото от хлебарки все още не е налично в търговската мрежа, така че точните хранителни стойности не са потвърдени.
Основавайки се на химичния му състав – високо съдържание на протеини, мазнини и гликозилирани кристали – вероятно би имало нежен, леко сладникав вкус с кремообразна текстура, подобна на протеинов шейк, но това са чисти спекулации.
Защо (все още) НЕ можем да пием мляко от хлебарки?
Тук нещата стават сложни и донякъде тъжни за ентусиастите на суперхраните:
Изключително трудна продукция
Добиването на тази млекоподобна субстанция обаче в момента е трудоемък процес. То включва убиване на женска хлебарка и нейните ембриони, след като тя започне да лактира, и след това събиране на кристалите от средното и черво.
За разлика от кравите, хлебарката трябва да бъде убита, за да се извлекат млечните кристали от средното ѝ черво. Спекулира се, че „доенето“ само на няколко хлебарки вероятно ще отнеме половин ден.
Ако оценката е вярна, ще ви трябва да убиете хиляда хлебарки, за да получите само сто грама продукт.
Трябват 10 хлебарки, за да се направи половин милилитър мляко. За да направите чаша мляко, ще са необходими 400 хлебарки.
Етични съображения
Има опасения дали е етично да се произвежда хлебарко мляко в големи количества, тъй като изисква убиване на почти 1000 хлебарки, за да се извлекат 100 мл мляко.
Икономическа нецелесъобразност
Според един от съавторите на популярно изследване за хлебарко мляко, в момента е невъзможно масово производство на хлебарко мляко.
Дори то да е най-добрата суперхрана и да съдържа четири пъти повече протеини от кравешкото мляко, е малко вероятно да се появи на рафтовете на супермаркета в бъдеще.
Докато обещанието на хлебарно мляко е завладяло обществените дебати, в действителност мащабното производство вероятно ще бъде както неустойчиво, така и недостатъчно.
Може да е по-лесно да пиете четири пъти повече кравешко мляко, за да получите същата енергийна и протеинова стойност.
Има ли решение? Биотехнологията на помощ
Учените не са се отказали. Д-р Рамасуами, съответният автор на изследването за млечни кристали от хлебарки, обсъди възможността за генетично инженерство на кристалите в дрожден субстрат.
За да стане търговски осъществимо, учените изследват начини да репликират протеиновите кристали на млякото, използвайки дрожди и други биотехнологични методи.
Целта е синтетично да се произвежда млякото в лаборатории, заобикаляйки нуждата да се отглеждат милиони хлебарки.
Този вид протеиново инженерство, макар и обещаващо, все още е в ранните етапи на развитие.
Разходите и мащабът остават непреодолими, но изследователите са оптимисти, че ще бъде постигнат напредък в следващите години.
А ако хлебарките разнасят болести?
Това е може би най-важният въпрос. Хлебарките са известни като вектори на множество патогени:
Приблизително една четвърт от микроорганизмите, изолирани от хлебарки, са хранителни патогени, включително Escherichia coli O157:H7, Staphylococcus aureus, Bacillus cereus, Shigella dysenteriae, Salmonella enterica subsp. enterica serovar Typhi, ротавирус, Aspergillus fumigatus и Cryptosporidium parvum.
Различни видове, като германската хлебарка (Blattella germanica), американските хлебарки (Periplaneta americana), ориенталските хлебарки (Blatta orientalis) и кафявопоясните хлебарки (Supella longipalpa), са били намерени да носят патогени като leprae, salmonella, typhi и Entamoeba histolytica, които могат да доведат до диария, хранително отравяне и всевъзможни други инфекции.
Общо хлебарките са известни с това, че разпространяват 33 вида бактерии, включително E. coli и видове Salmonella, шест вида паразитни червеи и седем вида човешки патогени.
НО и това е критично важно
Diploptera punctata – видът, който произвежда кристалното мляко – не е същият вид като обикновените домашни хлебарки (германска или американска хлебарка), които се асоциират с разпространение на болести.
Diploptera punctata е тихоокеанска хлебарка, която живее в тропически гори, не в човешки жилища и със сигурност не е от онези, които се показват от сифона на банята.
Тя не ровичка в боклука, не ходи по тоалетни или канализационни системи и няма същата експозиция на патогени като домашните хлебарки.
Това означава, че млякото от D. punctata не носи същите здравни рискове като контакт с домашни хлебарки.
Освен това, ако млякото някога се произвежда синтетично чрез дрожди или други биотехнологични методи, то изобщо няма да има контакт с истински хлебарки и следователно няма да има никакъв риск от патогени.
Има ли бъдеще в тази технология?
Млякото от хлебарки е научен факт, не научна фантастика. То наистина съществува, наистина е невероятно хранително и наистина може да има приложения в бъдещето.
Реалистични сценарии за използване включват по-скоро използване в производството на хранителни добавки за спортисти или хора в екстремни ситуации, космическа храна за дългосрочни мисии, лечебно хранене за недохранени хора по света и добавка към протеинови барове в малки количества.
Нереалистично е дори и в по-дългосрочен план мляко от хлебарки да се намери в супермаркета до кравето мляко.
„Доенето“ на хлебарки в промишлени количества просто би било твърде трудоемко за да се постигне замяна на млечните продукти с такива от хлебарки.
Ясно е, че млякото от хлебарки не е просто номер. Науката подкрепя хранителните му твърдения, а фактите са убедителни.
Но дали ще стане основен продукт, зависи от преодоляването на психологически и технологични пречки.
За повечето от нас хлебарното мляко ще остане любопитен научен факт, а не реалност в хладилника.
Но в свят, където населението расте, климатът се променя и традиционното земеделие се сблъсква с ограничения, нетрадиционни източници на протеини като този могат да станат не просто приемливи, а необходими.
До тогава можем да продължаваме да се възхищаваме на еволюцията, която е позволила на една единствена хлебарка да произвежда едно от най-хранителните вещества на планетата, дори ако никога не го опитаме.
