8 февруари 2026 г., неделя | София, България
Шест души, свързани с тайнствена планинска хижа край Петроханския проход, са мъртви. Трима са били открити екзекутирани пред горяща постройка на 2 февруари, а още трима – простреляни в кемпер край Враца точно една седмица по-късно.
Случаят, който директорът на ГД „Национална полиция“ главен комисар Захари Васков нарече „престъпление без аналог“, разкри мрежа от обвинения, обхващащи паравоенна дейност, провали в закрилата на деца, екологичен активизъм и потенциални връзки с организираната престъпност в Западна Стара планина.
Всички шестима жертви принадлежаха към НПО, наречена Национална агенция за контрол на защитените територии (НАКЗТ), подписала рамково споразумение с Министерството на околната среда едва 26 дни след регистрацията си през 2022 г. – споразумение, впоследствие прекратено като лишено от правно основание.
Няма арестувани. С гибелта на всички шестима свързани лица, разследващите са изправени пред случай, при който потенциалните извършители може би са сред самите жертви.
Предполага се, че убийствата почти сигурно са извършени вечерта на неделя, 1 февруари 2026 г. Местни жители край село Гинци, община Годеч, Софийска област, са съобщили, че са чули три изстрела през нощта.
Кадри от камери, оцелели частично от пожара в хижата, по-късно са показали присъствието на шестима души на обекта същия ден – тримата, които по-късно са щели да бъдат открити мъртви, и тримата, които са изчезнали.
Алармата бе вдигната на следващата сутрин. В 11:20 часа в понеделник, 2 февруари, майката на собственика на хижата Ивайло Калушев набра 112, след като получи от сина си смразяващо съобщение: „Не можем повече да издържаме.“
Когато не успяла да се свърже с него по телефона, тя потърсила спешна помощ. На пожарникарите и полицаите били необходими няколко часа, за да достигнат отдалечената, труднодостъпна хижа, намираща се на приблизително 15 км от село Гинци и на 10 км от сръбската граница, в гъстозалесен терен, достъпен само след преминаване през три бариери и портали.
Това, което заварили, нямало аналог. Хижата – бившата туристическа хижа „Петрохан“, закупена от Калушев – била обхваната от пламъци. Газови бутилки вътре правели навлизането опасно. Но тримата мъртви не били вътре.
Те лежали отвън, наредени един до друг в снега, до кучешка колиба, в подредба, която множество криминалисти определиха като „демонстративна“ или „ритуална екзекуция“. Охранителните кучета били мъртви, изгорели вътре в постройката.
И тримата мъже били простреляни в главата – двама в слепоочието, един под брадичката. Край телата били намерени три законно регистрирани пистолета и малък карабинер. Открити били и големи количества боеприпаси.
Пожарът, смятат разследващите, бил предизвикан не за да унищожи телата, а за да елиминира записите от охранителните камери – хижата била оборудвана с обширна система за видеонаблюдение. Част от записите обаче оцеляха и вече се анализират.
Тримата мъже, открити на първото местопрестъпление, били:
49-годишният Ивайло Валентинов Иванов – председател на управителния съвет на НАКЗТ, официален представител на организацията, бивш корпоративен юрист на американска компания;
45-годишният Дечо Симеонов Василев – счетоводител, съуправител на счетоводна къща „В и М Компания“ ЕООД, описван от приятели като борец срещу незаконната сеч, получавал заплахи за живота си;
и 51-годишният Пламен Анастасов Статев – бизнесмен и инструктор по гмуркане. И тримата били алпинисти и спелеолози, пътували заедно до Мексико за проучване на подводни пещери. Никой от тях нямал криминално досие.
Кметът на София Васил Терзиев публично заяви, че познава и тримата лично и е подкрепял финансово организацията им, определяйки ги като „добри, скромно живеещи хора, които са избрали да се борят с неравен и често брутален враг“.
Издирването на Ивайло Калушев, Николай Златков и 15-годишния Александър Макулев продължи шест дни и разкри забележителен маршрут. Вечерта на 1 февруари – нощта на убийствата – телефоните на тримата спряха да подават сигнал едновременно, като геолокацията ги поставя в района Бързия-Петрохан-Гинци.
Камери на Агенция „Пътна инфраструктура“ впоследствие проследиха кемпера на Калушев по невероятен маршрут: от района на Петрохан към София, оттам по магистрала „Тракия“ към Бургас на Черноморието, после на юг по крайбрежните пътища, преди превозното средство да изчезне по третокласната пътна мрежа в района на село Българи в Странджа – отдалечен район в Югоизточна България.
По информация на bTV, Калушев бил видян за последно жив в Българи приблизително седмица преди 8 февруари. В района на Кости, наблизо, се намирала и друга база на рейнджерите.
Преди да изчезне, Калушев изпратил на майка си прощално съобщение с необичайно красноречие: „Нищо от това, което ще чуеш, не е вярно, дори и частичка, но нямаме никакви сили повече да се борим с тази кочина… Този свят е един много стабилен сън. Няма смисъл да го превръщаш в кошмар… Обичам те много. Бъди свободна.“ И.ф. главният прокурор Борислав Сарафов интерпретира този текст като думи на човек, който се готви да отнеме живота си.
На 8 февруари в 9:29 часа овчар, обикалящ летния си кошар край връх Околчица над Враца, забеляза паркиран кемпер на отдалечен горски път. Видял мъж, наведен напред на волана, и разпознал, че е мъртъв. Поради липса на мобилно покритие в района, сигналът до 112 бил подаден със закъснение.
Полицията отцепила района на Врачанския Балкан и изчакала национални съдебномедицински екипи от София, преди да отвори кемпера. Вътре били тримата издирвани – всички мъртви от огнестрелни рани, с оръжия, намерени в превозното средство.
Критично важно: полицията установи, че всички изстрели са били произведени вътре в кемпера – няма доказателства за стрелба отвън.
Тримата от второто местопрестъпление:
51-годишният Ивайло Калушев, известен като „Иво Лама“ – собственик на хижата, опитен спелеолог, водолаз и алпинист, будист, живял години в Мексико, известен с участието си в спасяването на 7 души в пещерата „Духлата“ през 2010 г. и основател на НАКЗТ;
22–23-годишният Николай Златков – близък сътрудник на Калушев;
и 15-годишният Александър Макулев – непълнолетен, син на спелеолога Яни Макулев, 35-годишен приятел на Калушев, оставен под грижата на последния.
Бащата на момчето Яни Макулев заяви пред bTV, че не е разговарял със сина си от 29 януари и научил за убийствата от медиите, като категорично отхвърли обвиненията срещу Калушев: „Всички тези обвинения, че Ивайло Калушев е извършител на това нещо, според мен са безпочвени.“
Организацията в центъра на всичко – Националната агенция за контрол на защитените територии – е нишката, свързваща шестимата мъртви. Разбирането ѝ е ключ към разбирането на случая.
НПО-то било регистрирано на 13 януари 2022 г. Едва 26 дни по-късно, на 8 февруари 2022 г., то подписало рамково споразумение за сътрудничество с Министерството на околната среда и водите (МОСВ) при тогавашния министър Борислав Сандов от коалицията „Продължаваме промяната – Демократична България“. Документът предвиждал участие в мониторинг и превенция в защитени територии.
Впоследствие, след вътрешна проверка, от министерството обявиха споразумението за „с неясен предмет“ и „без правно основание“ и го прекратиха едностранно на 26 юни 2025 г.
Организацията се представяше като първата рейнджърска служба на България. Твърдеше членство в EUROPARC и Европейската рейнджърска организация.
От хижата до Петрохан оперирала дронова система за наблюдение с инфрачервена и оптична апаратура, покриваща приблизително 700 кв. км дневно.
Членовете носели законно регистрирани оръжия, карали джипове и поддържали охранителни кучета и обширни камерни системи. Но реалността на терена притеснявала местните жители и туристите.
Кметът на Гинци потвърди, че 8-10 въоръжени мъже редовно спирали хората, приближаващи района, проверявали лични документи и блокирали достъпа до публични туристически пътеки – включително маршрута към Тодорини Кукли.
Димитър Куманов, председател на природозащитната асоциация „Балканка“, описа зоната като превърната „в зона на страха“.
Въпреки декларирания нулев бизнес приход във финансовите отчети, организацията поддържала операции, за които бившият председател на ДАНС Цветлин Йовчев заяви, че изискват „огромни ресурси“ – което повдига незабавни въпроси за финансирането.
Земята на хижата – приблизително 5 декара – била придобита от Министерството на земеделието на 13 декември 2021 г. за едва 4928 лева – подозрително ниска цена, привлякла вниманието на експертите.
Йовчев призова разследването на убийството да се проведе заедно с щателна проверка на дейността на цялата група, защото без разбиране какво точно е вършила организацията е невъзможно да се разбере какво я е привело до фаталния край.
Може би най-натоварващият аспект на случая е верижната реакция от пренебрегнати предупреждения. Две години преди убийствата Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС) получила граждански сигнал, твърдящ за сексуално насилие над непълнолетни, паравоенни структури и дейности, „отклоняващи се от общоприетите морални стандарти“, в хижата до Петрохан.
Директорът на ДАНС Деньо Денев потвърди, че агенцията разследвала, установила данни за престъпна дейност и препратила материалите на прокуратурата. Разследването заглъхнало, когато родителите на децата, споменати в сигнала, отказали да съдействат.
Самият сигнал, публикуван по-късно от разследващата група BG Elves, произлизал от семеен спор за попечителство и бил оттеглен от авторите му само четири дни по-късно.
През лятото на 2024 г. социалните служби проверили дете, за което имало данни, че живее в хижата, след сигнал от баба и дядо. Конкретното дете било намерено в София, но в хижата били открити няколко други непълнолетни на „летен лагер“ – всички с подписани декларации за съгласие от родители. Случаят бил закрит месеци по-късно с отказ за образуване на формално производство.
Самото Министерство на околната среда подало сигнал срещу организацията до Върховна касационна прокуратура и МВР през октомври 2022 г. Инспекции през декември 2022 г. и януари 2023 г. не установили „нарушения“.
Въпреки че организацията никога не подала нито един сигнал за незаконна сеч до Изпълнителната агенция по горите – в противоречие с декларираното си предназначение – не били предприети допълнителни действия.
Вътрешният министър Даниел Митов е наредил вътрешна проверка, обхващаща целия период от 2022 г. до днес, на всички институционални контакти с НПО-то.
Разследването е породило необичайно много конкуриращи се версии, всяка защитавана от различни длъжностни лица и експерти.
Версията за убийство-самоубийство от Калушев се наложи като водеща след 8 февруари. Според нея Калушев убил тримата мъже в хижата заради вътрешен конфликт, запалил сградата, за да унищожи следите, избягал с двамата млади спътници и в крайна сметка убил тях и себе си в кемпера край Враца.
Прощалното му съобщение и фактът, че изстрелите вътре в кемпера са били произведени отвътре, подкрепят тази хипотеза. Журналистът Слави Ангелов от „168 часа“ заяви: „От първия ден беше ясно – Ивайло Калушев е убиецът.“
Съдебен психиатър от Плевен описа модела като „разширено меланхолно самоубийство“ – хипотеза, при която лице в тежко депресивно състояние първо отнема живота на близки или придружаващи го хора, а след това се самоубива.
Тази версия обаче е оперативно проверима, но не и доказана – необходими са балистични, съдебномедицински и психологически заключения, за да бъде потвърдена или отхвърлена.
Версията за професионална екзекуция се подкрепя от няколко висшестоящи експерти. Бившият директор на Националната следствена служба Бойко Найденов оцени местопрестъплението в хижата като показващо „повече от един убиец“ и определи демонстративната подредба на телата като несъвместима с теорията за секта.
Криминалният психолог Светлана Димитрова заяви категорично: „Категорично не става дума за секта – убийството е професионално, демонстративно, наказателно, планирано и изпълнено прецизно от хора с висок професионализъм.“
Слави Трифонов допълни: „Това е екзекуция – по този начин убити, така подредени. Там има нещо, което сега рестриктивните органи трябва да установят какво е точно.“ Тази версия обаче трудно обяснява защо Калушев би избягал и впоследствие се самоубил, ако е бил жертва, а не извършител.
Връзката с наркотрафика набра инерция заради факта, че хижата се намира на описван от източници познат маршрут за наркотици от Близкия изток, през ГКПП „Капитан Андреево“, през България, към Сърбия и Западна Европа. Близостта на хижата до сръбската граница (10 км) и годините на Калушев в Мексико засилиха подозренията.
Бившият заместник-министър на земеделието Иван Христанов заяви: „Това е почеркът на наркотиците, не на дървосекачите.“ Версията за отмъщение на дървесната мафия бе предложена от приятели на жертвите, твърдящи, че рейнджерите са получавали преки заплахи за живота си заради сигнали за незаконна сеч.
Бившият министър на околната среда Сандов призова разследващите да проверят подадените от жертвите сигнали. Изпълнителната агенция по горите обаче съобщи, че НАКЗТ никога не е подавала нито един сигнал до тях – факт, който поставя под въпрос тази версия.
Педофилската мрежа бе директно заявена от и.ф. главния прокурор Борислав Сарафов, който нарече детските лагери на организацията прикритие за сексуално насилие – без обаче да представи каквито и да било конкретни доказателства. Неговите твърдения бяха широко критикувани, като самата му легитимност на и.ф. главен прокурор е предмет на преразглеждане от Конституционния съд.
Версията за секта или „затворено общество“ бе първоначалната официална позиция на МВР, но бе отхвърлена от повечето независими експерти като неподкрепена от доказателства. Нелегалната миграция остава фонова възможност предвид позицията на хижата близо до известни канали за бежанци и мигранти, пресичащи към Сърбия.
Петроханският проход, на 1409 метра надморска височина в Западна Стара планина, свързва Софийска област на юг с област Монтана на север по второкласен път II-81. Проходът формира част от Паневропейски транспортен коридор IV, свързващ Централна България с Дунава.
Северният склон е опасно стръмен с остри завои, често черен лед през зимата и вода, течаща по пътната настилка. Околността остава дълбоко изолирана, без мобилно покритие в значителни участъци. Полицията се нуждаеше от автомобили с повишена проходимост, за да достигне местопрестъпленията.
Преди февруари 2026 г. няма данни за предишни убийства на самия проход – криминалното значение на зоната произтича главно от нейната изолираност и близостта до границата, а не от установена традиция на насилие.
Това, което прави случая „Петрохан“ наистина безпрецедентен, е неговият затворен кръг: всички шестима души, свързани с централното местопрестъпление, вече са мъртви, без жив заподозрян за разпит. Съдебномедицинските доказателства – балистика, токсикология, оцелели записи от камерите и резултати от аутопсиите – остават единственият път към разрешаването на случая. Тези резултати все още предстоят към 8 февруари 2026 г.
Отвъд самите убийства се открояват три структурни констатации. Първо, частна въоръжена организация действаше с квазидържавен авторитет над защитена територия в продължение на четири години, докато множество институции получаваха предупреждения и не предприемаха адекватни мерки. Второ, случаят разкри дисфункцията на българската прокурорска система, с и.ф. главен прокурор под въпрос за легитимността, отправящ драматични публични обвинения без подкрепящи доказателства. Трето, 15-годишният Александър Макулев – дете, оставено на грижите на възрастни, управляващи нещо, което или е било, или е изглеждало като паравоенен лагер – представлява провал в закрилата на детето, независимо коя теория за убийствата се окаже вярна.
Ключовият неотговорен въпрос е бинарен: Ивайло Калушев ли е убил тримата мъже в хижата и после е отнел живота си заедно с двама млади спътници? Или и шестимата са жертви на външен извършител – може би свързан с организирани престъпни интереси, застрашени от присъствието на организацията в стратегически разположен коридор? Подредбата на телата в хижата сочи към професионална екзекуция.
Стрелбата вътре в запечатания кемпер сочи към убийство-самоубийство. Двете местопрестъпления може би разказват противоречиви истории – и разрешаването на това противоречие е централното предизвикателство пред българските разследващи в онова, което може да се окаже най-сложният криминален случай в страната за последните десетилетия.
Защото въпросите, които „Петрохан“ поставя, далеч надхвърлят шестте тела в снега и кемпера. Как е възможно въоръжена частна организация да контролира държавна територия в продължение на четири години, при положение че сигнали за нередности са постъпвали в толкова много институции? Кой е финансирал операции, изискващи „огромни ресурси“, при декларирани нулеви приходи? Защо институциите, получили предупреждения за паравоенна дейност и потенциално насилие над непълнолетни, не предприеха ефективни действия? И ако отговорът на всички тези въпроси лежи мъртъв в два планински района на България – кой ще даде сметка на обществото?
Разследването продължава. Резултатите от балистичната и съдебномедицинската експертиза предстоят. Voxnews.bg ще следи развитията.
/Внимание: Материалът е изготвен въз основа на публично достъпни източници, медийни публикации и анализи. Текстът не съдържа твърдения за доказана вина и не представлява обвинение към конкретни лица или организации!/
