Хеликоптерът се издига над президентския дворец в Антананариво на 12 октомври 2025 година. На борда е Андри Раджоелина – президентът, който веднъж вече дойде на власт чрез преврат през 2009 година. 17 години по-късно същите войски, които го издигнаха, се обръщат срещу него. По улиците над 100 хиляди младежи от поколението Gen Z размахват пиратски флагове от аниме сериала One Piece и викат едно просто искане – светлина и вода.
Медии като VoxNews.bg отразяват събитията, които за броени дни ще променят политическата карта на Африка и ще превърнат островната държава в поредната жертва на военен преврат през 21 век.
22 души са мъртви. Над 100 души са ранени от куршуми на полицейски и военни части. Шест души, включително университетски студент, са убити в северния град Анциранана само на 26 септември. Детето на една майка, изгубило живота си при протести за вода и ток.
Това са цифрите на ООН, които правителството на Раджоелина отрече като слухове и дезинформация само дни преди да падне.
Протестите започнаха на 25 септември 2025 година като мирна демонстрация срещу хронични спирания на електричеството и водата в столицата.
Мадагаскар е една от най-бедните страни в света – 75% от 32-милионното население живее под линията на бедността според данни на Световната банка от 2022 година. Богата на природни ресурси, но опустошена от корупция и политическа нестабилност. Островът, който някога е бил френска колония, продължава да носи белезите на колониалното минало.
Младите хора – организирани главно чрез Фейсбук страницата Gen Z Madagascar с над 100 хиляди последователи – излязоха на улицата с ясно послание. Не искаха реторика. Не искаха обещания. Те искаха светлина. Власт, която работи. Правителство, което им служи, а не ги ограбва.
На 26 септември президентът уволни министъра на енергетиката Оливие Жан Батист. На 29 септември разпусна правителството на министър-председателя Кристиан Нтсай. Нищо не беше достатъчно. Протестите нараснаха. Насилието ескалира. На улиците имаше сълзотворен газ, арести, бой. А после имаше куршуми.
Елитна войска се присъединява към протестиращите младежи
На 11 октомври 2025 година елитното военно звено CAPSAT – същите войници, които издигнаха Раджоелина на власт през 2009 година – обяви, че преминава на страната на протестиращите.
Полковник Микаел Рандрианирина, 51-годишен командир на CAPSAT, който беше арестуван и осъден за подбуждане към военен бунт през ноември 2023 година, излезе от затвора през февруари 2024 и се върна в редиците. Сега той обяви, че армията не може да стои безмълвна пред страданието на народа.
Историята се повтори като фарс.
CAPSAT, която в превод означава Корпус за администриране на персонала и административните и технически служби, е базирана в квартал Соаниерана в покрайнините на Антананариву. Тя свали президента Марк Равалуманана през 2009 година и предаде властта на Раджоелина – млад кмет на столицата с амбиции за промяна. Шестнадесет години по-късно същите войници се обърнаха срещу него.
Раджоелина обяви по националната телевизия на 12 октомври, че в страната се опитват да извършат незаконно завземане на властта. Разпореди на парламента да се разпусне. Той опита да се закриля зад конституционни процедури, докато армията вече контролираше ключови обекти в столицата. Съдбата му беше решена.
На 13 октомври хеликоптер го изведе от президентския дворец.
Той кацна на източния остров Свети Мария, където според авиационни източници го чакаше френски военен самолет Casa CN235. След кратко прелитане до френския остров Реюнион той се качи на частен самолет Vistajet с дестинация Дубай, където пристигна на 14 октомври.
Франция отказа коментар по въпроса дали е помогнала на бившия президент да избяга. Раджоелина заяви от неизвестно местоположение, че животът му е бил в опасност след опит за убийство.
Парламентът гласува импийчмънт, a президентът бяга
На 14 октомври 2025 година парламентът гласува с 130 гласа срещу 1 бяла бюлетина – далеч над необходимото мнозинство от 2/3 в 163-местната Национална асамблея. Импийчмънтът беше гласуван за дезертьорство от длъжност. Раджоелина опита да разпусне парламента чрез декрет, публикуван в социалните мрежи часове преди гласуването. Опозицията отхвърли декрета като невалиден.
Минути след гласуването полковник Рандрианирина обяви по националното радио, че армията взема властта.
Той обяви разпускането на всички институции с изключение на долната камара на парламента. Военен комитет щеше да управлява страната от 18 до 24 месеца заедно с преходно правителство преди организирането на нови избори.
На 17 октомври 2025 година Висшият конституционен съд ратифицира поемането на властта в рамките на часове след преврата. Рандрианирина положи клетва като президент на церемония в сградата на съда в Антананариво.
Сред присъстващите бяха военни офицери, политици, представители на младежкото движение Gen Z и чуждестранни делегации, включително от Съединените щати, Европейския съюз, Русия и Франция. Новият лидер заяви, че денят маркира исторически преломен момент за страната.
Рандрианирина отрече да е извършил преврат. Той посочи подкрепата на конституционния съд като доказателство за легитимността на действията му. На 20 октомври той назначи бизнесмен и консултант Херинцалама Раджаонаривело за нов министър-председател.
Раджаонаривело, бивш ръководител на една от основните банки в Мадагаскар BNI, беше избран заради връзките си с международни организации според Рандрианирина.
Международната общност осъжда но признава реалността
Организацията на обединените нации заяви, че е дълбоко загрижена от неконституционната смяна на властта. Африканският съюз суспендира членството на Мадагаскар с незабавен ефект на 15 октомври. Председателят на Комисията на АС Махамуд Али Юсуф заяви, че върховенството на закона трябва да преобладава над върховенството на силата.
Регионалният блок SADC също осъди събитията. Ситуацията беше особено деликатна, защото Раджоелина беше председател на SADC по време на преврата.
Малави изпрати Panel of Elders в Мадагаскар, за да идентифицира причините за политическата и сигурностна ситуация. Международната общност изпрати мисии за установяване на факти, но въпреки осъжденията никой не предприе конкретни действия за възстановяване на предишния ред.
Въпреки че САЩ, ЕС, Русия и Франция изпратиха представители на встъпването в длъжност на Рандрианирина, никоя от тези сили не призна официално легитимността на новото правителство. Дипломатическото присъствие беше наблюдение, не одобрение.
Светът наблюдава, но не се намесва. Гневът срещу Франция беше видим по време на протестите. Плакати с надписи Франция навън и Раджоелина и Макрон навън се появиха по улиците.
Разкритията от 2023 година, че Раджоелина е получил френско гражданство през ноември 2014 по декрет на тогавашния френски министър-председател Мануел Валс, предизвикаха вълна от недоволство.
Опозицията твърди, че той е трябвало да загуби мадагаскарското си гражданство според местното законодателство. Раджоелина спечели преизбиране през 2023 година, но изборите бяха бойкотирани от повечето опозиционни партии и белязани от ниска избирателна активност.
Поколението с пиратското знаме иска промяна
Символът на протестите беше пиратско знаме от глобално популярния японски аниме сериал One Piece. Усмихната череп с кръстосани кости, носеща сламена шапка. В Мадагаскар младежите персонализираха символа, заменяйки сламената шапка с традиционната шапка сатрока, носена от етноса Бециле.
Този символ се появи не само в Мадагаскар, но и на протести в Кения, Индонезия, Непал и Мароко.
Професор обяснява, че One Piece е история за група бунтовници, хора които не се вписват в системата и се събират заедно. Пиратите със сламени шапки се бунтуват срещу несправедлив свят и предизвикват корумпирани сили. За младежите от Gen Z Madagascar това беше перфектната метафора за собствената им битка.
Страницата Gen Z Madagascar в Фейсбук набра над 100 хиляди последователи за пет дни. Безлидерно движение, задвижвано от социалните мрежи.
Децентрализирано, но единно в исканията си. Недоволството не беше само от липсата на вода и ток. То беше от липса на възможности. От корупция в правителството. От бедност, която засягаше три от всеки четири мадагаскарци. От усещането, че техните гласове не се чуват.
Тези младежи не познаваха живота преди интернета. Те растяха с достъп до информация за това как живеят техните връстници в други части на света. Те виждаха неравенството. Те виждаха лицемерието. И те решиха да действат. Протестите им бяха мирни в началото. Но когато властта отговори с насилие, младежите отказаха да отстъпят.
Кървавият цикъл се повтаря на остров забравен от света
Това е третият военен преврат в Мадагаскар от независимостта ѝ от Франция през 1960 година.
През 1972 година масови протести доведоха до падането на първия президент Филибер Цирана.
През 2009 година CAPSAT свали президента Равалуманана и предаде властта на Раджоелина.
Сега през 2025 година същата войска свали Раджоелина.
Моделите са очевидни.
Икономическа криза води до обществено недоволство. Правителството отговаря с репресии. Армията се намесва и сваля цивилната власт. Обещават се избори за 18-24 месеца. Преходен период започва. А после цикълът се повтаря.
Полковник Рандрианирина обеща изготвяне на нова конституция и съгласуване на нов изборен закон. Той обеща консултации за назначаване на консенсусен министър-председател. Той обеща, че армията ще върне властта на цивилните след максимум две години. История, която Мадагаскар е чула многократно.
Младежите от Gen Z Madagascar вярват на обещанията? Или те разбират, че техният протест беше използван от амбициозен военен офицер, който само преди две години седеше в затвора за опит за бунт?
Рандрианирина беше губернатор на региона Андрой между 2016 и 2018 година. После стана началник на пехотен батальон в града Толиара до 2022 година. После беше повишен в CAPSAT.
През ноември 2023 той беше арестуван, обвинен, изправен пред съд и изпратен в затвора в рамките на един ден за атака срещу държавната сигурност. През февруари 2024 получи условна присъда и се върна в CAPSAT. Осем месеца по-късно той е президент на Мадагаскар.
Какво следва за островната държава
Мадагаскар днес е отраничена в правата си от Африканския съюз. Икономиката е в криза. Инфраструктурата е разрушена. Столицата редовно изпитва спирания на електричеството и водата продължаващи до 12 часа.
Над 3/4 от населението живее под линията на бедността. Земеделието представлява 70% от общата заетост, но само 37% от износа и 29% от БВП според Световната банка.
Рандрианирина обещава реформи. Той обещава нова конституция. Той обещава избори. Международната общност наблюдава но не се намесва. Франция мълчи по въпроса за бягството на Раджоелина. Русия изпраща делегация на встъпването в длъжност. САЩ и ЕС наблюдават развоя на събитията. Африканският съюз осъжда но не предприема конкретни действия.
А младежите от Gen Z Madagascar?
Те продължават да носят пиратски флагове с персонализирани сламени шапки. Те продължават да искат светлина.
Ще получат ли това, което искат? Или те само смениха един авторитарен лидер с друг?
Историята на Мадагаскар предполага, че цикълът ще продължи.
Че след 18-24 месеца ще има избори.
Че нов лидер ще дойде.
Че той ще обещае промяна.
А после всичко ще се повтори отново.
22 души дадоха живота си за промяна. Над 100 души носят рани от куршуми. Семейства оплакват загубени деца. Майки питат дали смъртта на децата им донесе някаква промяна (б.а. познато локално, нали?).
Медиини платформи като VoxNews.bg отразяват събитията, но отговорът остава неясен. Светът вижда Мадагаскар като поредната африканска държава, паднала жертва на военен преврат.
Още 1 точка на статистическата карта. Още 1 напомняне, че демокрацията е крехка и че правото на силата често побеждава върховенството на закона, а проблемът е, че когато законът е субективно понятие – това е предизвестен финал на всяка криза.
Полковник Микаел Рандрианирина седи в президентския дворец в Антананариву. Същият дворец, от който Андри Раджоелина избяга с хеликоптер само девет дни по-рано. Същият дворец, в който Раджоелина встъпи в длъжност след преврат през 2009 година.
Историята се повтаря.
Актьорите се сменят.
Но сценарият остава същият.
Въпросът е дали този път ще има различен финал.
Едва ли?
