Любиша Самарджич, една от най-разпознаваемите звезди на югославското кино, днес щеше да навърши 90 години. Роденият на 19 ноември 1936 г. в Скопие актьор израства в Нишка баня и оставя след себе си участия в над 130 филма, десетки отличия и трайна връзка с България. Той умира в Белград на 8 септември 2017 г., преди да достигне 81-годишна възраст.
От трудното детство до голямото кино
Бащата на Самарджич работи в мина край Нишка баня, но тежките условия се отразяват на здравето му и той умира, когато синът му е още дете. Любиша започва да помага на майка си, включително в семейното производство на сладолед. По-късно описва спомените си като време на тежък труд, но и като период, който го е научил на отговорност.
След гимназията в Ниш той първоначално избира правото, но интересът към сцената променя посоката му. Завършва Белградската академия за драматични изкуства, а режисьорът Боян Ступица рано забелязва таланта му. Самарджич започва в театър „Ателие 212“, преди да направи филмовия си дебют през 1961 г. с „Игри над реката“.
Прякорът Смоки се утвърждава след ролята му във „Пясъчният град“, а телевизионният сериал със същото име допълнително увеличава популярността му. Международното признание идва през 1967 г., когато получава Купата „Волпи“ за най-добър актьор във Венеция за изпълнението си във филма „Утро“.
Шурда, България и режисьорската работа
Най-обичаната му телевизионна роля остава тази на Боривое Шурдилович-Шурда в „Горещ вятър“. Историята на фризьор, който напуска провинцията и търси успех в Белград, се превръща в хит в бивша Югославия и намира широка публика и в България. Самарджич е запомнен и като полицая Бошко Симич в „Полицаят от Петльово бърдо“.
Връзката му с България е едновременно професионална и лична. Той работи с Хачо Бояджиев, Стефан Данаилов и Джоко Росич, а през 1983 г. участва в новогодишната програма „Съзвездие 83“. През 2012 г. гостува на „София филм фест“, където представя „Мирисът на дъжда на Балканите“, продуциран от компанията му.
През 90-те години Самарджич се насочва все по-активно към режисурата и продуцентството и основава компания заедно със сина си Драган. Сред режисьорските му филми са „Небесна кука“, „Есента идва, скъпа моя“, „Пуста земя“ и „Наташа“. След операция на мозъка през 2016 г. той постепенно се оттегля от активна работа, а на погребението му звучи песента „A sad adio“ от „Горещ вятър“.



















