На 17 май църквата почита паметта на свети мъченик Николай Софийски и на Баташките новомъченици.
Макар че хората, носещи името Николай и неговите производни, празнуват на Никулден, не е грешно да отбележат и 17 май като свой имен ден.
Това е ден, в който се припомня силата на вярата и саможертвата на хора, останали верни на православието до края.
Животът и мъченичеството на Николай Софийски
Свети Николай Софийски е роден в град Янина, в днешна Гърция, през първата половина на XVI век. От малък се учи на обущарския занаят и по-късно се преселва в София, където си изкарва прехраната и създава семейство. Жителите на града го познавали като добър и уважаван човек.
С времето обаче започнали опити да бъде отклонен от християнската вяра. След един измамен обяд бил упоен и насилствено обрязан, а след като дошъл на себе си, се прибрал със срам и болка у дома. Въпреки натиска и заплахите, Николай категорично отказал да се отрече от вярата на своите предци.
Тогава започнало неговото мъченичество. Заради твърдостта си бил хвърлен в затвора и подложен на тежки изтезания. Макар съдът да го обявил за невинен, разгневената тълпа не се съобразила с решението.
Николай бил изведен извън тогавашна София и убит с камъни в местността Юч бунар на 17 май 1555 г.
Житието му е написано от дякон Матей Граматик – съвременник и очевидец на събитията. В негова чест по-късно е осветен храм недалеч от мястото на мъченическата му смърт.
Баташките новомъченици
На същата дата се отдава почит и на Баташките новомъченици – православни българи, сред които има свещеници, мъже, жени и деца, избити в Батак през първите дни на май 1876 г. по време на потушаването на Априлското въстание.
Те са канонизирани от Българската православна църква през април 2011 г. заедно с новомъчениците от Новоселския манастир „Св. Троица“. Паметта на новоселските мъченици се отбелязва на 9 май.
Ден на вярата и паметта
17 май е ден не само на църковно почитание, но и на историческа памет. Той напомня за хората, които са запазили вярата си въпреки насилието, страданието и смъртта, и са оставили дълбока следа в българската духовна история.
