Брюксел, Белгия
Комуникационният срив на Урсула фон дер Лайен разкрива сериозни пропуски в управлението на Европейската комисия. От началото на втория ѝ мандат институцията е подложена на критики за липса на прозрачност и объркващи послания.
Журналисти, експерти и дори вътрешни служители свидетелстват за затруднен достъп до информация. Те описват ситуацията като безпрецедентна в историята на Комисията. Непоследователност и забавяния в комуникацията подкопават доверието към институцията, коментират източници пред POLITICO.
Натискът върху фон дер Лайен се засилва, докато в Европа нарастват анти-европейските настроения. Два вота на недоверие са насрочени за следващата седмица, а политическият център на ЕС е разпадащ се. Този хаос се отразява директно върху имиджа на председателката, която все по-често е обект на съмнения както от съюзници, така и от опоненти.
Централизация и контрол – корените на кризата
В основата на проблема стои комуникационната служба на Комисията (SPP), която отговаря за връзките с медиите. Тя е критикувана, че работи като продължение на кабинета на фон дер Лайен, ограничавайки свободата на говорителите. Служителите трябва да чакат одобрение от кабинета за всяка публикация, признават анонимни източници.
Това създава тесни места и забавя предаването на информация към журналистите. За много от тях SPP е синоним на бюрократична машина, която предпочита да предоставя пречистени и закъснели прессъобщения, а не реални данни. Международната асоциация на пресата говори за умишлено забавяне на достъпа до документи и липса на прозрачност.
Пример за това е случаят с комисарката по конкуренцията Тереса Рибера, която не успя да даде пресконференция за ключово решение срещу Google. Официалната версия за нейното отсъствие бе прикрита с невярна информация за ранния ѝ полет, което засили подозренията за манипулация.
Подобни инциденти се повтарят – противоречиви изявления относно блокирани GPS сигнали по време на полет на фон дер Лайен, объркващи уебинари, които първоначално са обявени за „неофициални“, но след това се излъчват публично.
Критиките не подминават и въпроса за прозрачността при важни решения. През юли Европейската комисия бе обвинена в опит за дезинформация с PR материали, прикриващи липсата на подробни данни за бюджета на ЕС.
Информацията за здравословното състояние на председателката също бе засекретена, което предизвика недоволство сред журналистите. Главната говорителка Паула Пиньо отказа да потвърди хоспитализацията ѝ, а обществеността разбра за нея седмици по-късно.
В същото време, според Пиньо, сложната структура на Комисията е причина за трудната комуникация. Тя отхвърля твърденията за прекалено централизирана власт, твърдейки, че всички комисари имат право да участват в процеса.
Назначаването на политически съветник по комуникациите, отделен от SPP, допълнително усложнява организацията. Александра Хенман, бивш заместник говорител на Европейската народна партия, пое ролята през юни, но служители твърдят, че това не е довело до конфликти, а по-скоро ролите са допълващи се.
Текущата комуникационна структура е унаследена от мандата на Жан-Клод Юнкер, който въведе по-строг централен контрол и ограничение за комисарите да излизат извън официалната линия.
Тогавашният главен говорител Маргаритис Схинас обясни, че реформата е отразявала политическото развитие на Комисията към по-президентски модел. Тя е била необходима за по-голяма гъвкавост и действие на ЕС.
„Няма как центърът на тежестта да не се премести в Берлемон“, казва Схинас, визирайки централата на Комисията в Брюксел. Той посочва, че алтернативи практически няма.
И все пак тази концентрация на власт е причина за възникналия комуникационен срив. Той подкопава доверието в една институция, която в момента се нуждае повече от яснота и стабилност.
