Анализ – В ерата на масовата урбанизация, когато мегаполисите продължават да растат експоненциално, учените търсят отговор на ключов въпрос: съществува ли оптимален размер на града, при който качеството на живот и икономическата ефективност са в перфектен баланс?
Златната среда: Не твърде малък, не твърде голям
Градовете са двигателят на световната икономика, като според Международния валутен фонд около 65% от световния БВП идва от градовете. Но означава ли това, че колкото по-големи са те, толкова по-добре?
Изследванията показват обратното. Според проучване, публикувано в базата данни на Мюнхенския университет (MPRA), градовете достигат оптимална икономическа ефективност при население от около 8,85 милиона души.
След тази точка ползите от растежа започват да намаляват поради задръствания, замърсяване и свръхнатоварване на инфраструктурата, растящи цени на имотите и други.
Диапазонът на оптималния размер
Различни изследователи предлагат различни цифри:
100 000 – 250 000 жители е оптималният размер за един град според Хотън и Хънтър, като това може да доведе до значителен икономически растеж, но без негативните ефекти на свръхурбанизацията.
160 000 жители е идеалният брой според британският теоретик по планиране Луис Кийбъл, който през 50-те години на ХХ век изчислява, че това е оптималният размер за град с плътност от 50 души на хектар, където жителите могат да достигнат до природата на разстояние до 3,2 километра.
4,2 милиона жители пък е идеалният брой жители според проучвания върху китайски градове от 2017-2018 г. Изследването установява, че този размер осигурява най-добър баланс между икономически резултати и качество на живот.
Според данните на Numbeo от 2022 г., след като прехвърли 2,4 милиона жители, един град започва да наблюдава негативната корелация между качеството на живот и размера на населението.
Токио: Изключението, което потвърждава правилото
Токио се открива като аномалия сред мегаполисите. Въпреки че е най-големият град в света, качеството на живот там е значително по-високо, отколкото предполага населението му.
Японската столица се класира на първо място сред топ 5 мегаградовете по покупателна способност, безопасност, време за пътуване, разходи за живот, здравеопазване и замърсяване.
Какво прави Токио специален? Според изследователите, ключът е в безупречната система за обществен транспорт на града, но определено роля играе и манталитетът и ценностната система на хората, които живеят там.
Числото на Дънбар: Еволюционните граници на общността
Британският антрополог Робин Дънбар предлага друга перспектива. През 1992 г. той установява, че хората могат да поддържат стабилни социални връзки с максимум 150 души – числото, известно като „Числото на Дънбар“.
Това число се наблюдава в различни контексти:
- Средната популация на ловно-събирачески племена: 148,4 души
- Амишки енории в Пенсилвания: 112,8 души
- Военни роти по време на Втората световна война: 180 души
- Средната лична мрежа на американеца: 153,5 души
- „Истински приятели“ във Facebook: 169 души
Сатоши Каназава, еволюционен психолог в Лондонското училище по икономика, твърди, че колкото по-висока е плътността на населението, толкова по-малко щастливи са хората.
Неговата „Саванна теория на щастието“ обяснява защо Ню Йорк се класира последен (318-ти от 318) в проучване на Харвардския университет за най-щастливите американски градове.
Малките градове – двигател на растежа
Изследване на Лондонското училище по икономика от 2017 г. върху 113 страни установява неочакван резултат: именно градовете с население под 500 000 жители са били най-важен източник на икономичен динамизъм, особено в малки и средни по размер страни.
Обратно на интуицията, големият дял на градското население, живеещо в градове между 500 000 и 3 милиона души, е имал вреден ефект върху икономическия растеж. Над прага от 3 милиона жители размерът на градовете не е оказвал нито положително, нито отрицателно влияние върху икономическите показатели.
Цената на мегаградовете
Когато градовете растат над определен размер, екологичните и социални разходи нарастват драматично.
Според изследване, публикувано в PubMed, екологичните разходи на градовете се увеличават със размера им, когато се вземат предвид качеството на въздуха, водата, пречистването на отпадъчни води и обезвреждането на опасни отпадъци.
По-малките градове с по-ниска плътност имат предимството на по-ниска концентрация на замърсители.
Шест измерения на градското качество
Анализ на данните от Numbeo за 2022 г. показва, че шест от осемте метрики за качество на живот корелират с размера на населението – колкото по-голям е градът, толкова по-ниско е качеството на живот в тези показатели:
- Покупателна способност
- Безопасност
- Време за придвижване
- Здравеопазване
- Замърсяване
- Съотношение цена/качество
Практическото приложение
Компанията W.L. Gore and Associates, известна с марката Gore-Tex, открива емпирично, че ако повече от 150 служители работят заедно в една сграда, възникват различни социални проблеми.
Компанията започна да строи сгради със строг лимит от 150 служители и само 150 паркоместа. Когато паркоместата се запълнят, компанията строи нова сграда.
Заключението е, че няма универсално решение
Съвременните изследвания показват, че няма едно „магическо число“ за оптималния размер на града.
Според проучване от 2012 г., публикувано в списание The Annals of Regional Science, всеки град има своя специфична оптимална големина в зависимост от изпълняваните функции, качеството на живот, индустриалното разнообразие и социалните конфликти.
Градовете между 100 000 и 4,2 милиона жители изглежда предлагат най-добрия баланс между икономически възможности и качество на живот.
Над 8,85 милиона жители ползите от агломерацията започват да бъдат надвишавани от разходите за задръствания, замърсяване и инфраструктурно претоварване.
Във време, когато все повече хора се струпват в мегаградове, тези изследвания напомнят: по-голямото не винаги е по-доброто.
Може би бъдещето на урбанизацията не е в изграждането на още по-големи мегаполиси, а в създаването на добре свързана мрежа от средни по размер градове, които съчетават икономическите предимства на урбанизацията с човешкия мащаб на общността.
/ Източници:
- Munich Personal RePEc Archive (MPRA) – „Identifying Optimal City Size by Economic Performance“
- Visual Capitalist – „Does a City’s Population Size Impact its Quality of Life?“ (2022)
- The Conversation – „Dunbar’s number: why my theory has withstood 30 years of scrutiny“
- Phys.org – „How many people make a good city?“ (2018)
- PubMed – „Optimal city size and population density for the 21st century“
- CEPR – „Big or small cities: On city size and economic growth“
- Biology Letters – „Dunbar’s number deconstructed“
- London School of Economics – „Big or small cities? On city size and economic growth“ (2017)
- Live Science – „Are humans limited to 150 friends?“ (2022) /
