Баня Лука, Република Сръбска
Република Сръбска ще избере нов президент на 23 ноември 2023 г. след решението на ЦИК на Босна и Херцеговина. Предсрочните избори се налагат след като мандатът на Милорад Додик беше отменен от Апелативната камара на Съда на БиХ.
Додик, осъден на една година затвор и шестгодишна забрана за политическа дейност, е обвинен в неспазване на заповед на върховния представител на международната общност Кристиян Шмид. Това деяние е считано за нарушение на конституцията на БиХ и доведе до отнемането на мандата му.
Длъжностните лица в Република Сръбска оспорват решението, като Народното събрание насрочи референдум за 25 октомври, на който гражданите ще се произнесат по въпроса дали да приемат решенията на Кристиян Шмид и съда.
Политическа нестабилност и международно напрежение
Въпреки че пет от членовете на ЦИК подкрепят провеждането на избори, председателят Ирена Хаджиабдич и членът Желько Бакаляр гласуваха против. Това демонстрира напрежението и политическата нестабилност в региона. Милорад Додик е известен съюзник на сръбския президент Александър Вучич и често критикува ЕС и НАТО.
Додик също така пропагандира близки отношения с БРИКС и е чест гост на Владимир Путин в Москва. Той нееднократно е изразявал скептицизъм към ЕС, наричайки действията му „безпринципни“. В този контекст, изборите в Република Сръбска могат да се разглеждат като част от по-широк конфликт между Запада и изтока.
Додик, начело на делегация от Република Сръбска, участва в Общосръбски събор, където беше приета декларация в подкрепа на доктрината „Сръбски свят“. Тази доктрина е критикувана за своите хегемонистични цели и се свързва със санкционирания от САЩ сръбски вицепремиер Александър Вулин.
Ситуацията се усложнява още повече от факта, че Додик отрича геноцида в Сребреница, признат от ООН за военно престъпление. Това поставя Република Сръбска в затруднено положение на международната сцена и създава допълнителен натиск върху предстоящите избори.
Изборите на 23 ноември ще бъдат ключов момент не само за Република Сръбска, но и за по-широкия регион. Те ще определят бъдещето на политическата стабилност в Босна и Херцеговина и ще покажат дали международните усилия за регулиране на напрежението в региона ще бъдат успешни.
Международната общност ще следи отблизо развитието на събитията, като ЕС и НАТО вероятно ще наложат допълнителни санкции, ако ситуацията не се подобри. Както изглежда, политическата драма в Република Сръбска едва започва, а резултатите от изборите ще бъдат решаващи за бъдещето на региона.
