София, септември 2025 г. – В икономическите среди по целия свят расте тревогата, че Китай постепенно губи инерция в сравнение с темповете на растеж отпреди години.
Но въпреки това, страната не спира – тя се преориентира, адаптира и балансира, докато САЩ и Европа демонстрират по-голяма устойчивост, отколкото мнозина прогнозираха в миналото.
Какво спира Китай да е „растящата машина“ от миналото
Един от най-сериозните проблеми за китайската икономика е спадът в сектора на недвижимите имоти. Големи компании като Evergrande са в процес на ликвидация или санкции заради невъзможност да обслужват масивни дългове, пише Reuters.
Другият гигант, Country Garden, предупреждава за още по-големи загуби, след спад в доставките на жилища и намалено доверие сред инвеститорите, добавя Reuters.
Слабият вътрешен потребителски растеж е другият проблем. Данните през август 2025 показват, че растежът на дребните продажби в Китай е едва около 3.4%, а индустриалното производство нараства с около 5.2%. Това са едни от най-ниските темпове през последните години, съобщава Guardian.
След това допълва, че потребителите продължават да пестят повече, отколкото да харчат, което се дължи на несигурност относно работните места и бъдещето.
Макар населението на страната да е огромно, Китай е изправен пред предизвикателства, свързани със застаряващо население и ниска раждаемост, които ограничават растежа на работната сила и потенциала на вътрешното търсене.
Не на последно място, търговските напрежения със САЩ, ограничения на технологичен достъп, наложени от Запада и усилията за намаляване на зависимостта от Китай създават допълнителни пречки пред експорта и технологични инвестиции, пише Financial Times.
Какво се вижда при САЩ и Европа – защо те се чувстват по-устойчиви
В САЩ отчетите за пазара на труда показват, че въпреки известно забавяне в наемането, безработицата остава сравнително ниска и доходите се поддържат. Това подхранва потреблението и създава доверие, пише Reuters.
Освен това, Фед и ЕЦБ в Европа предприемат сериозни стъпки да овладеят инфлацията. Въпреки високите лихви, рецесията до момента е избегната, макар растежът да е умерен, допълва Reuters.
САЩ с инициативи като Inflation Reduction Act (IRA), и Европа със Зелената сделка правят големи публични инвестиции в чиста енергия, полупроводници и технологични иновации. Това създава нови отрасли и подпомага растежа в средносрочен план.
Освен това, Европа успя да се адаптира изненадващо добре след спирането или намаляването на доставките на руски газ. Новите маршрути, преориентиране към вътрешни и възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност помогнаха за омекотяване на удари по икономиките.
Какви са реалните рискове и къде се крият потенциалните капани
Един от основните рискове пред Китай е възможността икономическият растеж да се забави още повече. Ако кризата в сектора на недвижимите имоти се задълбочи и вътрешното потребление остане слабо, темпото на растеж може да падне под целите, поставени от правителството, отбелязва Reuters.
В САЩ и Европа ситуацията е различна – там основният риск идва от високите лихви. Те, макар и ефективни в борбата с инфлацията, могат да задушат потреблението и инвестициите, създавайки риск от затягане на финансирането и забавяне на икономическата активност.
Друг ключов проблем е свързан с инфлацията и разходите. Засега Китай успява да избегне резки скокове на потребителските цени, но се сблъсква с дефлационни тенденции в производството, които вредят на бизнеса, пише Financial Times.
В същото време в САЩ и ЕС инфлацията все още е реален риск – особено по отношение на храните, енергията и транспортните услуги.
Не бива да се подценяват и социалните фактори. В Китай демографското стареене, високите дългове и несигурността сред домакинствата могат да подкопаят доверието и социалната стабилност.
В САЩ и Европа пък предизвикателствата са свързани с имиграцията, демографския натиск, бюджетните ограничения и все по-високите социални очаквания.
Китай не „спира“ — страната се намира в преходен момент. Главният въпрос е не дали расте, а с каква скорост и устойчивост. Преходът от голям растеж, базиран на строежи и износ, към по-качествен растеж, основан на територия, технологии и вътрешно потребление, е болезнен, но практически неизбежен.
САЩ и Европа, въпреки своите си уязвимости, показаха, че могат да издържат на геополитическите шокове, инфлация и глобални вериги на доставки.
В краткосрочен план инерцията е на тяхна страна, а средносрочният успех (5-10 години напред) ще зависи от това как Китай управлява вътрешните кризи и колко успешно Западът инвестира в собствената си технологична и енергийна независимост.
